Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила ЕЛЕНКОВА, Радио Хеликон
Много любов и малко екшън (в тази последователност) си пожелаваме през отпускарския сезон. На прохлада край вода, под дебела сянка, без аларми, които да отекват в мозъка и стрелки, трепкащи в синхрон с апарата за кръвно, там ни оставя на спокойствие Нейно величество – Книгата!
Точно така, простичко и естествено, е озаглавен романът на Мишел Гейбъл − „Книга за лятото“. Майстор в описанията на фатални жени в центъра на красив интериор, тук американката отново предлага сюжет по действителен случай и букет от поколения. Тя ги побира в „Клиф Хаус“ − къща на скалистия бряг на о. Нантъкет, Масачузетс. Докато сградата я застрашава ерозия и срутване, спомените на обитателките ù се оказват по-стабилни. Тях ги пази стар семеен албум за гости, същински корабен дневник, наречен „Книга за лятото“.
Романтична история стои и зад „Имението с ягодите“. Както предполага дъхавото му заглавие, патината на времето се простира отвъд оградата с плодове до градската джунгла на Ню Орлиънс, откъдето връща една млада дама обратно, в имението на баба ù. Реставрация на достолепна къща, аромат на истинска природа, възраждане на любовта… това залага Лорън Дентън в романа си, за който казва, че колкото и да са експлоатирани подобни сюжети, именно такъв би искала тя самата да прочете, и не мирясала, докато не го напише.
„Розата на любовта“ е по-различна. Въпреки бухналата рокля и замечатния поглед на куклата от корицата, главната героиня на Сара Маклейн предпочита лично да дърпа конците или, казано по-директно, да бъде мъжко момиче в епоха, отреждаща на жените ролята на експонат до съпрузите им. Модерен римейк на викторианските романи, тази книга разглежда чувствата като наука, води смело из игралните клубове на Лондон, борави с ловка дипломация и не прекрачва границата на онова аристократично, високопарно ухажване, заради което можем само да мечтаем да сме на мястото на лейди Филипа Марбъри.
„Не се отказвай“ от Харлан Коубън звучи като призив на мотивационен лектор, но няма да го подминем, защото знаем, че авторът е от големите майстори на трилъра. А още повече щом научихме, че този роман е базиран на случка от родния му Ню Джърси. Петнайсет години детектив Наполеон Дюма или „Нап“ се опитва да превъзмогне загубата на скъпи за него хора − момичето, което е обичал, изчезва внезапно, собственият му брат-близнак е убит при мистериозни обстятелства. Времето не винаги лекува, но поне помага престъпленията да бъдат разкрити. Книгата е подходяща и за млади читатели, защото част от действието се пренася в местната гимназия.
Средата е важна за формирането на човек, убеждава ни бруталният, изключително добре написан трилър „Тринайсет“ на Стив Кавана. Авторът е ирландец, практикуващ адвокат, родом от Белфаст. Именно закваската на това размирно място, в съчетание с не по-малко трудна професия, дават стимул на успешната му литературна кариера, макар че Кавана разиграва сюжетите си в САЩ. „Тринайсет“ е четвърта книга (и най-добрата) от поредица с главен герой Флин − защитник на холивудска суперзвезда, обвинена в убийство. Интригата се завърта около един от съдебните заседатели, който всъщност се оказва убиецът.
Пак перла в короната на поредица, но култова за феновете на Тери Пратчет, е „Овчарската корона“ − най-новото и последно заглавие от „Светът на диска“, увековечил писателя завинаги. Тук той се вихри около древен амулет, предаван от поколение на поколение в рода на вещицата Тифани и е особено ценен, защото е подарък от нейния баща. Дори да нямат обща сюжетна линия и това да е 41-во джобно томче от „Светът на диска“, всеки, чел пародийното фентъзи на сър Тери Пратчет, знае колко много спечели английският език от щурите му, двусмислени метафори, и колко загуби литературата въобще, когато преди три години геният приключи земния си път.
С част от негов цитат ще си пожелаем пълноценна почивка това лято: дано „мозъкът ни скучае насред чудеса“! Е, книгите ни ги предлагат с пълна сила.
