„Еротични истории за пенджабски вдовици“ (изд. „Изток-Запад“) е книга за влюбените в свободата. Тя отстрелва с куршуми от думи задръжките, предразсъдъците и страховете. Застава очи в очи със стереотипите и елегантно им казва да си вървят. Бали Каур Джасвал надниква в живота на британската сикхска общност – индийски имигранти, спрели на ничията земя между консервативната си култура и ценностната система (или липсата ù) в западния свят.
От тази невидима граница ни помахва и Ники. Независимо 22-годишно момиче, което си позволява да пуши цигари, да се откаже от образованието си, да започне работа в бар и да се изнесе от родния дом. Нищо особено, ще си кажете, но тези действия са в пълен противовес с представите на родителите ù, израснали в Пенжабската провинция в Индия – място, където се уговарят бракове, ръководната роля е в ръцете на мъжете и подчинението на наследниците е напълно задължително. Докато Ники с бързи крачки бяга от общността, на която принадлежи по кръв, но не и по убеждения, животът решава да се пошегува с нея и да я върне точно там. Обява за работа, която гласи „търси се учител за курс по творческо писане за жени“, съблазнява нашата героиня и тя с лекота печели позицията. Курсът се провежда в най-големият сикхски храм в Лондон, а участниците се оказват пенджабски вдовици, които изобщо не могат да пишат, но пазят безброй приказно-романтични истории. Така започва едно неочаквано, красиво и щуро приключение, което изравя дълбоко скрити спомени, тайно желани удоволствия, както и истини за ужасяващи престъпления.
Какво се случва в едно консервативно общество, когато установените му правила бъдат нарушени? Настава буря, в която могат да оцелеят само онези, които носят добри сърца. В този случай Саутхол (кварталът на Лондон, населен със сикхи) е разтърсен от новината, че възрастни дами, загубили мъжете си, пишат еротични разкази, в които няма и следа от свян. Всичко потискано досега в душите им вижда бял свят. Колкото и полезни за тях да са тези откровения, те нанасят безброй удари. Първият удар е за Кулвиндер – строгата дама, която наема Ники на работа. Следва удар за Братята – група мъже, които изпълняват ролята на морална полиция в Саутхол. И накрая удар за самата Ники, която просто подкрепя и следва желанията на жените в курса, а близостта ù с тях и тайните им, застрашава живота ù.
Хиляди трансформации се случват в тази книга. Една майка намира покой, научавайки истината за смъртта на дъщеря си. Едно момиче открива любов, приятели и път към собственото си семейство. Много жени си спомнят, че не са безсловесни и отхвърлени. Много мъже откриват хармония във връзките си. На фона на разкрепостения лондонски мегаполис, група емигранти най-накрая намират дома, който са търсили. А домът не е къща. Той е човек, на когото можеш да вярваш. Той е мир между вътрешния и заобикалящия свят. Той е в правото да обичаш и да бъдеш обичан.
Преведена на повече от 15 езика, препоръчана от Читателския клуб на Рийз Уидърспун, „Еротични истории за пенджабски вдовици“ е далече от клишето и близо до свободата. Не само в контекста на книгата, а в човешкия контекст. Единственият, който има значение.