Стив Бери е човек с опит в литературата и в политиката. Затова читателите бързо му гласуват доверие и всяка негова книга заема първите места в класациите по продажби. Стив Бери бе така любезен да отговори на няколко въпроса, които му изпратихме от Лира.бг.
Как се роди интересът ви към жанра на историческия трилър?
Уважавам правилото „пиши за това, което познаваш“, но по-скоро аз пиша за това, което обичам. Познавам закона, защото съм юрист, но нямам никакво желание да пиша по тази тема. Предпочитам действието, историческите тайни и конспирациите.
Колко време правите проучвания за една книга?
Този процес отнема 18 месеца, от началото до края. За 6 месеца правя първично проучване, преди да започна. След това, приключа ли веднъж с ръкописа, веднага започвам ново проучване за детайли в продължение на още 12 месеца, като паралелно работя по книгата. Използвам около 400 източника за всеки роман, повечето от които са печатни книги.
Как ви хрумват самите сюжети, за всяка историческа случка ли можете да напишете трилър?
Хрумват ми на най-странни места в необичайни моменти. Със сигурност не идват тогава, когато ги търсиш. Идеите трябва сами да те намерят. „Кехлибарената стая“ се роди, когато гледах Дискавъри. „Пророчеството на Романови“ се появи, докато обикалях Кремъл. За „Александрйиската връзка“ се вдъхнових от домакина на едно събитие. „Шифърът на Джеферсън“ пък е базиран на нещо, което забелязах преди години в университета по право. „Легендата за Линкълн“ беше формулирана по време на мое пътуване до Саут Лейк Сити, Юта. Да намирам интересни случаи от миналото и да ги свързвам със съвремието е предизвикателство и става все по-трудно, но за щастие имам идеи за още няколко книги.
Писали сте заедно с Джеймс Ролинс, поддържате ли връзка с други автори?
Да, познавам не един автор на трилъри. Много от тях са близки мои приятели, включително Джеймс Ролинс. Всички членуваме в Международната асоциация на авторите на трилъри, тя наброява повече от 4000 души от целия свят.
Последната ви книга „Офицер и пешка“ стъпва върху момент от биографията на Мартин Лутър Кинг. Защо се спряхте на тази личност?
Първо, защото неговата смърт е сред най-малко разследваните убийства в американската история. Има много въпроси без отговори около случилото се и ще си останат такива, защото участниците в събитията вече ги няма. Знаех си, че ще има голям интерес към личността му през април 2018, така и стана.
Кой е вашият герой в историята на САЩ от близкото минало, на кого бихте искали да стиснете ръката?
На Джеймс Мичънър, той е любимият ми писател за всички времена. И Уолт Дисни би бил много интересна компания.
Бихте ли написали трилър за Тръмп?
Не. Няма нищо, с което да ме провокира реалността около Тръмп. Тя е в пъти по-вбесяваща от който и да е художествен текст.
Разкажете ни повече за фондацията, която сте учредили със своята съпруга.
Навсякъде парите за исторически проучвания не достигат. Съпругата ми Елизабет и аз решихме, че е време да измислим иновативен начин за събиране на средства и това представлява организацията ни „History Matters“ („Историята има значение“). Популяризираме я по стандартен начин, като провеждаме четиричасов семинар, а с таксата хората плащат присъединяването си към нашата кауза. Обикновено между 75 и 150 долара. Всичко отива за конкретния исторически проект, за който сме поканени да помагаме. Никога не вземаме суми за лекторите, всъщност ние сами покриваме тяхното присъствие. Дотук сме обучили повече от 3000 ученици.
На Балканите се налага мнение, че животът ни зависи от малък кръг хора от политическия и бизнес елит на САЩ. Мислите ли, че това е плод на местния ни скептицизъм и жажда за конспирации или има нещо вярно?
Бих казал, че е повече скептицизъм. САЩ е една напълно функционираща република със собствена конституция, където властта е дадена на хората. Няма малък кръг от политически елит. Има надлежно избрани представители на народа, които трябва постоянно да отговарят пред избирателите си, това прави формирането на какъвто и да било елит трудна работа. Като добавим свободната преса и свободата на словото за всички граждани, правителството наистина принадлежи на всички.
България е страна с богата и стара история. Знаете ли нещо за нея и ще бъде ли интересен на американските читатели трилър от тази точка на света?
Вече включих България в новелата „The Balkan Escape“ (Бягство от Балканитe). Историята на страната ви е запленяваща и със сигурност ще я вкарам в роман някой ден.
Въпросите зададе: Людмила Еленкова
Превод: Кристина Цонева