Лира Литературно-рекламна Агенция
Името Вероник Моралди вече е известно на българската публика с книгите „Майки и синове“ и „Майки и дъщери“, (изд. „Емас“), в които авторката изчерпателно разглежда често сложните взаимоотношения между майката и нейните деца, влиянието ѝ. Но какво ще каже за бащите?
„Момичето на татко“ е задълбочено изследване на отношенията баща-дъщеря. Вероник Моралди и Мишел Гобер се опитват да отговорят на въпроса съществува ли идеален баща и какви качества е необходимо да притежава той. Те разглеждат под лупа тази понякога трудна връзка между момичето и таткото, като тръгват още от зараждащото се желание у мъжа да стане баща, и стигнат чак до смъртта на родителя.
Как този мъж, толкова чужд на женската природа, толкова далечен понякога на желанията и копнежите на малкото момиче, ще съумее да изпълни огромната си роля – а именно да помогне на дъщерята да се превърне в пълноценна жена и сама да поеме по пътя си?
Авторките показват дали бащината любов е достатъчна и до какво води липсата ѝ. Изследват обаче, че и прекалено обсебващите бащи нанасят не по-малки вреди от вечно отсъстващите или изоставящите.
В книгата е отделено важно място на въпроса как отношенията баща-дъщеря влияят върху идентичността на жената и любовния ѝ живот, както и кои типове бащи тласкат момичето към определени типове любовници в бъдеще. Все пак бащата е първият мъжки образ в живота на дъщерята и тя след това или ще търси заместител на обожавания родител, или мъж, който да запълни празнотата, оставена от безразличния и студен баща.
Специалистките разкриват до какво водят проблемите във връзката баща-дъщеря, но и как те могат да бъдат преодолени, както и последиците от тях – смекчени, за да се стигне до отношения на хармония и взаимно уважение. Преводът е на Бела Чолакова.
Вероник Моралди следва социална психология и успоредно с това участва в обучения по психогенеалогия, фамилна констелация, телесна терапия и др. Неин учител е светилото в социалната психология Жак Саломе. Авторка е на „Майки и дъщери“, „Майки и синове“, „Не се страхувайте да възпитавате тийнейджъра“ и др.
Мишел Гобер е психотерапевт, специализирала в проблемите на подрастващите и отношенията деца-родители. Съавтор е на книгата „Не се страхувайте да възпитавате тийнейджъра“.
Вероник Моралди & Мишел Гобер:
„Стига с бащите-идоли заради които на момичето ѝ е невъзможно да обикне друг мъж. Стига с обсебващите татковци, защото пречат на девойката да живее. Стига с вечно липсващите бащи, за чието внимание дъщерята неизменно ще копнее цял живот.
Необходимо е диадата баща-дъщеря да бъде разделена още в ранно детство, за да не се превърне двойката в прекалено, дори патологично близка. Защото такава близост пречи на момичето да изгради независимост и връзка с друг мъж, и води до нездравословна привързаност към бащината фигура. В крайна сметка сърцето на младото момиче не бива да принадлежи на таткото, а да бъде свободно.
За подрастващата е от огромно значение да се дистанцира от образа на идеалния повелител и да забрави безумното желание да има мъж като татко. Задачата ѝ е да се изгради като личност в синхрон, но и противовес на бащата.
Дали щастливите от живота с дъщерите си мъже са в състояние да предадат от опита си на тези, които се чувстват изгубени? Едва ли! Защото в психологията чуждият опит е ориентир, но не и учител. Необходимо е сами да минем през трудностите!
Как обаче обективно да определим какво е добър баща и то добър баща за дъщерята? Особено като знаем, че в психологията няма място за обективното. Затова в този труд описваме множество добри бащи и някои не толкова добри.
Нашият труд е насочен и към бащите, които срещат трудности със своите момичета, но най-вече към момичетата, които се сблъскват с проблеми в отношенията с татковците си. Но освен това е и за съпругите и майките, неизбежно намесени в отношенията. А нали и те имат бащи? Не бива да се заблуждаваме, че майката е просто наблюдателка. Тя играе ключова роля за връзката. Отношенията баща-дъщеря са изпълнени с трудности и повдигат сериозни въпроси, понякога тежки да бъдат разисквани.
Но тези отношения имат огромно влияние върху способността на момичето да стане жена и да осъзнае женствеността си. Те неизменно предопределят и връзките ѝ с мъжете и играят решаваща роля и за любовния, и за професионалния ѝ живот.“