Лира Литературно-рекламна Агенция
Преди 220 години, на 4 юни 1798 в Дукс, Бохемия, сегашен Духцов, Чехия, умира световно известният авантюрист, търговец, дипломат, шпионин, политик, философ, магьосник, писател (автор е на над двадесет книги и няколко пиеси) и преводач Джакомо Джироламо Казанова.
Строен, мургав и атлетичен, Казанова притежава изумителната способност да се забърква в рисковани истории. Сексуалните му завоевания са неизброими. „Няма жена в света, която да устои на постоянно внимание“, е простата му рецепта. Периодите му на въздържание са принудителни, причинени от здравословни проблеми. Най-малко 11 пъти е пипвал венерическа болест. Бил енергичен и ненаситен, обичал да разказва за подвизите си, като твърдял, че при всяка среща не пада под „моите шест надбягвания“ а рекордът му за една нощ с една жена е 14 пъти, или както сам ги наричал „схватки“. Правел секс навсякъде, предпочитал девственици до 15 години, но през ръцете му е минала и една вдовица над 50. Владеел всякакви техники и демонстрирал задълбочено познаване на многобройните сексуални пози. За разлика от Дон Жуан, който изпитвал нужда да доказва своята мъжественост, Казанова бил ценител. За него сексът е „не само плътско удоволствие, но носи и удовлетворение от това да поддържаш стръвта си на съблазнител и привлича с тайнствеността на приключението.“
Казанова е роден на 2 април 1725 във Венеция, Италия, и е отгледан от баба си. Учил е в университета в Падуа и, въпреки че е изхвърлен за неприличие, получава докторат по право, когато е бил едва 17-годишен. После посещава семинарията, откъдето пак го изхвърлят заради подозрения в хомосексуални прояви. 21-годишен, придобил незнайно къде умения в лечителство и окултизъм, той започва да се грижи за здравето на възрастния венециански аристократ Матео Брагадин, който от благодарност го осиновява. През 1749 г. Казанова среща първата си голяма любов Хенриет, за която пише: „Който смята, че една жена не е достатъчна, за да направи мъжа щастлив 24 часа в денонощието, никога не е познавал Хенриет“. Тя го напуска и разбива сърцето му.
Преследван от Инквизицията в продължение на години, през 1755 г. Казанова е тикнат в затвора на Венеция за множество престъпления, доста от тях сексуални и всичките му ръкописи са иззети. Казанова успява да избяга и следващите 18 години странства из цяла Европа. Той е неуморим комарджия, литератор, превежда „Илиада“ и пише книги, новелите му са издадени в пет тома. Казанова посещава Волтер в Швейцария, дуелира се с полски княз, в Русия обсъжда с Екатерина Велика реформата на календара… Завръща се във Венеция през 1774 г., работи в местната управа и е шпионин на Инквизицията, докато не е принуден да емигрира заради острите си сатири по адрес на венецианските първенци. Завършва живота си като библиотекар в замъка на граф фон Валдщайн в Бохемия.
Нека си припомним някои негови безсмъртни мисли:
Ще започна с това признание: каквото съм направил по време на моя живот, било то добро или лошо, е било направено свободно, аз съм свободен човек.
Какво е любов? Това е вид безумие, над което разумът няма власт. Това е болест, за която човек е уязвим през целия си живот и която е неизлечима.
В котката виждам жена с вечно изменчива чувствителна душа.
Всъщност да измамиш глупак ми се струва подвиг, достоен за един остроумен човек.
От неопитните момичета може да се научи много.
Любовта е три четвърти любопитство.
Който не обича живота, не го заслужава.
Поласканата жена е почти „завоювана“, а нищо не ласкае жената повече от момента, в който тя усети, че е привлякла цялото внимание на мъжа
Да бъдеш жена означава да умееш да бягаш така, че да могат да те стигнат…
Мъжът се смята за зрял, когато престане да изпъква сред бременни жени.
Жената е на толкова години, но колкото изглежда.
Получавайки своето, ние преставаме да искаме, защото не може да искаш това, което вече владееш – тъй че жените са прави, когато ни отказват…
Ние винаги и всичко подчиняваме на собственото си благо, и всеки от нас е тиранин.
Да се смеят е законното право на тези, които знаят как всъщност всичко е станало в действителност.
Сърцето и главата са съставните части на характера; темпераментът няма почти нищо общо с това и следователно, характерът, зависи от образованието и може да бъде коригиран и подобряван.
Да, уморяваш се да чакаш, но колко по-зле би било, ако нямаше какво да чакаш.
Смъртта е чудовище, което пропъжда от театъра внимателния зрител още преди да е свършила пиесата, която безкрайно го интересува.
Истинската самота е присъствието на човек, който не те разбира.
Мъдрият човек никому не дава отчет за делата си.
Не заслужава доверие този, който не се доверява на друг.
Аз не покорявам жената, а й се подчинявам.
Мъдрият човек никога не може да бъде напълно нещастен.
Никога не трябва да казваме комуто и да било, че не е прав, а само, че греши.
Красотата е различна за всяка възраст.
Тези три чувства: глад, влечение, ненавист са познати на всяко животно, но само човекът може може да ги предвкусва, рисувайки ги във въображението си, да се подготвя за удовлетворяването им и да ги съхранява в паметта си.
