Лира Литературно-рекламна Агенция
Наскоро излезе книгата на Мирослав Михайлов „Гостоприемница България“ (изд. „Фабрика за книги“). Зададохме няколко въпроса на автора ù, защото като във всяка многопластова творба и тук не всичко се вижда от пръв поглед.
Има ли двусмислие в заглавието „Гостоприемница България“?
Не. Съвсем еднозначно е, това е написано и на корицата. Гостоприемникът е организъм, от който паразитът се храни, като го унищожава бавно и методично. Българите сме странно племе. Всички ние, малко или много, паразитираме върху гостоприемника ни – България. Това е и темата на книжката. Аз самия съм един малък паразит, но книгата не е за тези като мен, а за паразитите, чиито заплати плащаме – данъчни, полицаи, инспектори, пожарникари и т.н. Те често забравят, че се наричат служители, защото тяхното задължение е да служат на нас – гражданите на тази държава. Много от тях не се замислят за това, че като си тръгнат от работа, навън и тях ги очаква същото отношение, и с тях някъде ще се отнесат по същия начин, по който през деня те са се държали с обикновените хора. След тях вече идват истинските тунеядци – банкери, съдии, олигарси, депутати. Те нямат засищане. Живеят с мисълта, че България им принадлежи и могат да правят с нея каквото си поискат – дори да преядат с нея.
На корицата виждаме халби с налепени „етикети“ на различни държавни институции. Вие рушвет ли предлагате или те си го искат?
По закон и вземането, и даването на рушвет е престъпление и е наказуемо. Тъй като в България никой не спазва законите – те си го искат, ние го даваме.
Защо точно в кръчма се развива действието?
Защото е много по-драматично, отколкото в ядрена централа.
По действителен случай ли е книгата?
Не е по действителен случай, нито по разкази на ресторантьори. Много от абсурдните ситуации съм изпитал лично аз, в собствения си бизнес, който е в сферата на хранително-вкусовата промишленост. Но историята е измислена, с изключение на главните герои, които се трудят в механата. Те наистина са главни.
Не се ли притеснявате да осмивате органите на властта?
Не. Освен това, аз не ги oсмивам – аз ги героизирам. Никой няма право да oсмива органи – каквито и да са те.
Все пак, не мислите ли, че има промяна в тяхното отношение към хората, най-малкото покрай българското европредседателство?
Да. Има промяна. Отношението им вече е европредседателско.
А можем ли да допуснем, че цялата работа с „гостоприемника“ е двупосочна – българският предприемач не излиза от манталитета на вица от близкото минало − „аз ги лъжа, че работя, те ме лъжат, че ми плащат“.
Предприемачът няма как да излъже, че работи, защото трябва да изкара хляба си, въпреки всички проблеми и трудности, които трябва да преодолее, а администрацията вместо да му помага, полага неимоверни усилия да му пречи.
В крайна сметка, всичко е в ръцете на държавата. Тя създава законите и определя правилата, по които бизнесът трябва да функционира. Ако съществуват предпоставки да се избегне плащането на данъци и моят конкурент прави това, за да оцелея, аз също трябва да намеря начин да заобиколя закона. Всичко е толкова просто. Ако отгоре надолу всеки мислеше поне малко за държавата ни, книгата нямаше да се казва „Гостоприемница България”, а „Майчица България”.
Въпросите зададе Людмила Еленкова
