Начало / Свят / Писма на Айнщайн до сестра му разкриват тревогите на гения

Писма на Айнщайн до сестра му разкриват тревогите на гения

7236Надзъртане в скритото лице на Алберт Айнщайн, включително в мислите и тревогите му дали най-добрите му постижения не са вече достигнати и какво му носи славата, предлага тесте писма, писани от самия него до по-малката му сестра Мая, съобщава английския вестник „Гардиън“. Колекцията съдържа неизвестна фотография на гения като 5-годишен, както и единственото запазено писмо от него до баща му. Документите, съхранени в архива на Мая Винтелер-Айнщйн и съпруга й Пол Винтелер, не са били публикувани до сега и са датирани в периода 1897-1951 г.

Според Томас Венинг от аукционна къща „Кристис“ „забележителното е, че архивът разкрива невероятно близката връзка със сестра му. Очевидно е, че когато пише на нея, е съвсем искрен”.

Първите писма от колекцията ще бъдат предложени на търг в началото на май. „Той ясно е съзнавал очакванията към него след постигането на световна слава, но няма нищо от това в писмата. В тях има неща, които не съм срещал никъде другаде, а съм каталогизирал стотици екземпляри негова кореспонденция”, споделя още Венинг.

1803През 1924 г., 9 години след като завършва Общата теория за относителността, Айнщайн пише до Мая, че „в научен план скоро не съм постигал много – мозъкът постепенно отслабва с възрастта, макар че това не е толкова неприятно. Това означава, че не носиш такава отговорност в по-късните си години”. 10 години по-късно, отново до нея, пише: „Щастлив съм с работата си, дори въпреки факта, че започвам да осъзнавам, че брилянтността на младите години е останала в миналото”. Томас Венинг твърди, че никъде другаде Айнщайн не прави подобни признания: „Това не е поза, тези мисли наистина са го занимавали. Ако по някаква причина Айнщайн беше умрял през 1916 г., фундаменталното му наследство щеше да е непокътнато. Но той работи още 40 години, без да постигне съществен пробив. А в писмата той признава това, показвайки колко близка е била връзката му с Мая”.

Писмата надзъртат дълбоко в личния живот на Айнщайн – от любимите му плаване и свирене на цигулка до трудните взаимоотношения с първата му съпруга. В едно от тях от 1935 г. той прави рядко признание за постиженията си пред Мая: „В полето на физиката всеки изследовател е като човек, блъскащ се в тъмнината и всеки е напълно скептичен към това, което вдъхва надежди другиму. И всеки е в постоянно напрежение до самия финал. Аз поне постигнат комфорта основните ми постижения да се превърнат във фундамент за науката ни”. „Звучи необичайно за Айнщайн, той е бил скромен човек, винаги внимаващ да не се възгордее. Но смятам, че е чувствал, че може да направи такова признание пред Мая”, казва Вевинг. През 1923 г. в писмо, оценено от Кристис на между 6000 и 9000 паунда, Айнщайн пише на Мая за международната си слава: „Все повече хора ме обичат, но с това идва и ненавистта и нищо не може да се направи срещу това”. „Той не се радва, просто го приема. Айнщайн е първият учен, превърнал се в световна знаменитост. Преди това просто не се е случвало, затова той е в уникална ситуация”, коментира представителят на аукционната къща.

Мрачният възход на нацизма и преимуществата, които му носи работата му, също присъстват в писмата до сестра му, изпращани през 30-те години. През 1933 г. Айнщайн се отказва от германското си поданичество, страхувайки се за живота си, след като нацистите поставят етикета „еврейска наука” на работата му и публично го низвергват. Ученият приема преподавателско място в университета Принстън в Ню Джърси, а сестра му го следва в САЩ през 1939 г. „Какво ще стане, ако се върнем обратно догодина? Изобщо ще можем ли? Какъв е животът там? Единствените неоспорими неща са звездите и математиката”, пише той. „Това е той, сблъскал се с коренната промяна на целия си живот, в страна, която не познава. Целият му живот се разпада, а той го описва толкова красиво”, твърди Венинг.

Кристис ще покажат на широката аудитория писмата в края на април, а онлайн търгът ще е в началото на май.

 

Прочетете още

l_16-622x325

Айнщайн: Само две неща са безкрайни − Вселената и човешката глупост. За първото не съм сигурен

Великите хора не се раждат всеки ден. Освен това не се раждат велики. Те стават …