Лира Литературно-рекламна Агенция
Хитовият автор на трилъри Коуди Макфейдън се завръща с втора книга от поредицата за агент Смоуки Барет. Романът „Лицето на смъртта” (изд. „Сиела”) е по-кървав от „Човекът сянка”, а агент Барет е готова на всичко, за да защити близките си!
Един от най-добрите световни трилър автори – Коуди Макфейдън, ни е подготвил нова, изпълнена с кръв и напрежение среща с агент Смоуки Барет. Във втория роман от поредицата – „Лицето на смъртта”, опитната и хладнокръвна Смоуки си има работа с поредния маниакален убиец, чиято жертва този път е дете, което извергът преследва в продължение на години, за да му отнеме всичко.
Докато Барет се опитва да подреди живота си и да заживее нормално с осиновената си дъщеря Бони, жертва на чудовището от предната книга, шестнадесетгодишната Сара Кингсли е опряла пистолет в главата си и съобщава, че иска да говори лично с агент Смоуки Барет. Девойката я очаква на втория етаж в къщата на ужасите – приемното ѝ семейство е ликвидирано по особено жесток начин. Момичето твърди, че извратен убиец я преследва от години и убива всеки, когото тя обича, а той е виновен и за смъртта новите й родители. Досега никой не е вярвал на думите на Сара, но истината вече не може да бъде скрита.
Добре познатата ни Смоуки Барет и нейният екип имат броени дни да решат случая, но всеки от героите на Макфейдън се бори с личните си демони, които се намесват в разследването.
Втората книга от поредицата за агент Смоуки Барет е наситенокървав трилър за най-черното в човешките души.
Преводът от английски език и на тази книга на Макфейдън е на Коста Сивов, а корицата е на Живко Петров.
Коуди Макфейдън е сред най-популярните имена в остросюжетната литература. Автор е на 6 романа, в 5 от които главното действащо лице е агент Смоуки Барет. „Лицето на смъртта” е втората му книга, която излиза на български език, а поредицата за Смоуки Барет е продала изумителните 3,5 млн. копия само в Германия.
„Животът е силен. Той те държи в хватката си по много начини – от ударите на сърцето ти, през слънцето върху лицето ти до усещането за почва под краката ти. Той те стиска.”
Коуди Макфейдън, из „Лицето на смъртта”
ОТКЪС
– Няма да ти простя, че прекъсна срещата ми – обръща се към мен Бари, когато се приближаваме до него. – Изглежда, и ти не си имала лека вечер.
Бари е в началото на четиридесетте си години. Той е закръглен, но не и дебел, плешив, с очила и едно от най-грозноватите лица, които съм виждала – толкова грозновато, че ти става симпатично на правилната светлина. Въпреки всички тези недостатъци той винаги излиза с красиви и млади жени. Алън го нарича „феноменът на Бари“. Той е супер уверен, без да бъде арогантен. Забавен е, умен и с огромно сърце. Алън мисли, че много жени смятат подобна комбинация от самоувереност и доброта за неустоима.
Според мен това е само част от отговора. Винаги съм усещала огромна сила в Бари, която може да срази всичко като гръмотевица. Той е виждал злото и знае, че е истинско. Бари е ловец на хора и в определена степен – независимо дали е правилно или не – това винаги ще бъде секси в животинския смисъл на думата.
Наясно съм, че недоволството му е просто постановка – изгубили сме следа кой на кого дължи по-голяма услуга и в интерес на истината не ни пука.
– Както и да е – казва той и изважда бележник, неговия собствен Нед. Готов е да пристъпваме към съществената част. – Какво сте ми приготвили?
– Ритуално клане. Изкормване. Океан от кръв. Обичайното – отвръщам аз.
Запознавам го с всичко, което знам. Не е много, но е достатъчно, за да започнем отнякъде. Ще обходим местопрестъплението, ще си разменим идеи и ще направим някои заключения. За страничния наблюдател това може да изглежда някак безцелно, но такъв е стилът ни на работа, не е просто лудост.
– Трима мъртви? – пита Бари.
– Толкова видях, но съм сигурна, че няма повече. Патрулът е проверил къщата, но не е споменал за други трупове.
Той кима и почуква с химикала по бележника си.
– Сигурна ли си, че момичето не е нашият извършител?
– Няма начин – отвръщам категорично. – Няма достатъчно сила, за да го направи. Ще разбереш какво имам предвид, когато влезем вътре. Истинска… каша е. Също така съм убедена, че единият от тях е бил убит долу и след това е бил занесен в спалнята. Бил е носен, а не влачен. Тя няма достатъчно сила за това.
Бари поглежда замислен къщата. Свива рамене.
– Без това не ми се струваше много вероятно – отвръща той. – Предположението, че момичето е извършителят. Това, което ми описа, звучи като работа на професионалист. Не казвам, че шестнадесетгодишните не правят някои ужасни неща в наши дни, но… – отново свива рамене.
– Изпратих Алън да разпита съседите. Сметнах, че няма да имаш нищо против.
– Нямам. Той е правилният човек, когато се стигне дотам.
– Кога можем да влезем вътре? – питам аз.
Нетърпелива съм, изпъл нена с енергия. Искам да започна търсенето на този убиец.
Бари пог леж да часовника си.
– Очаквам криминолозите да дойдат всеки момент – поредната услуга, коя то ми дължиш. След това можем да си обуем пантофките и да се захванем за работа.
* * *
Започвам от двора на къщата. Бари и Кали чакат търпеливо, мълчаливо. Разглеждам верандата, след което се обръщам към улицата и домовете от двете й страни. Искам да си представя обстановката на дневна светлина.
– Кварталът е семеен – казвам аз. – Има много хора. Голяма активност. Било е събота, всички са си били по домовете. Да дойде тук през деня е било доста дързък ход. Или е изключително самоуверен, или е много компетентен. Не вярвам да му е за първи път. Смятам, че е убивал и преди.
Тръгвам към предната врата. Представям си го как върви по същата тази пътека. Вероятно е било по времето, когато пазарувах с Бони или когато чистех килера на Мат. Животът и смъртта, ръка за ръка, без да съзнават присъствието на другия. Спирам се, преди да вляза. Опитвам се да си го представя. Вълнувал ли се е? Спокоен ли е бил? Или обезумял? Нямам отговори. Все още не знам достатъч но за него.
Влизам в къщата. Бари и Кали ме следват. Вътре продължава да мирише на убийство. Сега даже е по-зле, тъй като с времето миризмите са се усилили. Отиваме в дневната. Поглеждам напоения с кръв килим. Фотографът на криминолозите продължава да прави снимки.
– Тук има адски много кръв – отбелязва Бари.
– Прерязал им е гърлата – обяснявам аз. – От ухо до ухо.
– Съгласен. – Детективът се оглежда наоколо. – Както сама каза – няма кървави следи.
– Така е. Но всичко това ни казва нещо за него.
– Какво? – пита Бари.
– Той харесва това, което прави. Използването на острие е нещо лично. То е гневна постъпка, но също така е акт на удоволст вие. Като да убиеш любовница. Единственото по-интимно е да убиваш с голи ръце. С острие убиваш непозната, която обичаш. Това е знак на уважение, благодарност за смъртта, с която те дарява. – Обгръщам кървавата стая с жест. – Пускането на кръв може да бъде интимно или лично. Кръвта е живот. Режеш непознатата, която обичаш, за да си близо до кръвта, когато започне да тече. Кръвта също така е пътека към смъртта. Източваме кръвта на прасетата по сравнително същия начин. Въпросът е как ги приема той? Като прасета или любовници? Дали са нищо за него, или са всичко?
– Ти какво смяташ?
– Все още не знам. Важното е, че независимо как ги приема, няма никакви съмнения. Не убиваш с нож, ако се колебаеш. Той действа уверено. Пистолетът те отдалечава, но ножът…? Ножът трябва да се използва отблизо. Ножът също така е доказателство, че начинът на смъртта е важен за него, както и самата смърт.
– Какво имаш предвид?
Свивам рамене.
– Пистолетът е по-бърз.
Кали обхожда стаята, оглежда кръвта и поклаща глава.
– Какво има? – питам аз.
Тя сочи към една тъмна локва до краката си.
– Това не е както трябва. – Сочи към друга локва. – И това не е както трябва.
– Защо, Червенокоске? – пита Бари.
– Анализирането на „разлятата“ кръв е смесица от физика, биология, химия и математика. Нямам време да ви изнасям цяла лекция, но ще е достатъчно, ако кажа, че физиката, вискозитетът на кръвта и материалът, от който е направен килимът, ми подсказват, че двете локви не са се озовали тук по естествен начин. – Кали идва по-близо до нас и посочва към много по-голямото кърваво петно до входа на дневната. – Обърнете внимание на очертанията тук. – Тя се навежда напред и сочи контурите, които завършват в нещо подобно на кръгла глава с назъбени ръбове. – Прилича на огромна попова лъжичка, виждате ли?
– Да – отвръщам аз.
– Това се среща често, но в по-малки размери. Пръските образуват дълго, тясно петно с изразена и ясна глава. По-острият край на петното, наречено още „опашка“, винаги сочи към първоизточника. Това е просто по-голяма версия на него и се вписва, ако нечие гърло е било прерязано. – Кали продължава да сочи. – Виждате го тук и тук. Обърнете внимание на кръвта на близката стена.
