Лира Литературно-рекламна Агенция
Романтиката е гръбнакът на бестселърите на Джоджо Мойс. Заради нея авторката спечели множество награди и накара актьорите Сам Клафлин и Емилия Кларк да се въплътят на големия екран в Лу и Уил, едни от най-обичаните литературни герои.
Значи ли това, че Джоджо Мойс е роматнична натура?
„Не, в никакъв случай не съм“, казва тя. „Но вярвам в любовта“.
Съпругът й, журналистът Чарлс Артур, й носи чаша кафе всяка сутрин, а то означава много повече, отколкото букет от рози с надценка за Свети Валентин „защото така трябва“, споделя Мойс.
„Всъщност, двойките, които живеят в провинция Есекс (в средата на нищото) и имат три деца, често въобще забравят за Свети Валентин, пък после се извиняват един на друг, това просто не е за нас“, допълва писателката.
Романтиката, разбира се, е водеща и в най-новия й роман – „Still Me“. Тя е последната книга
от трилогията за Луиза Кларк, след успеха на „Аз преди теб“ (2012) и „След теб“ (2015). В първата книга Луиза попада на силния и упорит Уил, който избира евтаназия, след като се парализира в катастрофа. В продължението Джоджо Мойс изследва как ще се справи Лу с факта, че е част от края на нечий живот.
А в книга номер три?
„Виждам го като бумеранг, който се връща“, казва Джоджо Мойс. „Луиза емоционално и физически се е оттърсила от Уил, но нейната любов е останала непокътната. Тя предприема ново приключение в Ню Йорк, като личен асистент на Агнес – самотна съпруга на богат бизнесмен. Приятелят на Лу в Лондон изглежда все по-далечен, на фона на алпинеумите в Сентръл парк, Агнес и екстравагантните благотворителни събития.
Писането на третата й книга включва пътуване до САЩ.
Въпреки, че романът е пропит с очарование от класата и необятните възможностите на Ню Йорк, Джоджо Мойс, която също е родена в Лондон, казва: „Живеем в общество на крайностите, независимо дали тук или в Щатите. Като романист аз се интересувам от напрежението, а то е огромно, ако се взрете в живота на хората. Цялата обстановка в Ню Йорк, или места, където съм финансово зависима, ме карат да се чувствам сякаш съм гола.
От позицията на бивш журналист Мойс споделя: „Просто не вярвам, че книгите оживяват сами, освен в случаите, когото си успял да предадеш на читателя как изглежда заобикалящата те среда и дори как мирише. Благодарна съм, че една приятелка на моя приятелка любезно ме покани на чай у дома си, та трябваше да отседна в апартамент като на Агнес, с изглед към Сентръл парк, и да зърна напълно чужд за мен свят, различен от всичко и зависим единствено от доларите.
Джоджо Мойс се надява, че романтиката има силата да преодолее тази пропаст.
„Хубаво е, че някои автори наистина могат да си представят път в живота, който не се покрива с техния и трябва да покажат отговорност, когато го описват. За децата, особено тези, които не са отглеждани в идеална среда, способността да влязат в обувките на другия е важна. Това е начинът, по който се учим на съпричастност. За мнозина животът стана по-труден, ето още една причина да отделяте половин час на ден, за да четете. Важно е да освободите въображението си и да го оставите да изследва нови територии“.
Всяка седмица майка й я водела в местната библиотека.
„Бях взела четири книги и внимавах да не ги прочета в рамките на два дни“, спомня си писателката със смях.
„Библиотеките са буквално едно от малкото останали места, където можете да се образовате и забавлявате безплатно. Те са наистина вълшебно пространство и ако ги загубим, няма с какво да ги заменим.
В момента Джоджо Мойс чете „Жената и мощта“ на Мери Биърд по препоръка на дъщеря си.
„Доволна съм, че именно моята дъщеря ми препоръчва феминистки текстове“.
Засега писателката не обмисля нова книга. Смята, че трябва да измине почти десетилетие от трилогията за Лу Кларк − героиня, чиито приключения са я насърчили да намери свои, включително да се научи да кара камион и да се гмурка.
„Тя така промени живота ми. Много ще ми липсва“, казва Мойс с любов.
Превод Яна Андреева, „Хеликон-Съборна“, по scotsman.com
