Лира Литературно-рекламна Агенция
Кристина ЦОНЕВА
Verba volant, scripta manent (Думите отлитат, писаното остава).
Semel scriptum, decies lectum (Един път написано, десет пъти прочетено).
Знаете ли коя е първата писменост? Знаете ли откъде идва думата „книга“? А „библия“? А „библиотека? Знаете ли какво е палимпсест? Знаете ли къде е измислена хартията? А откога се печатат книги?
Не, няма да ви убеждавам какво е значението на книгите. Щом сте тук, значи поне отчасти това ви е известно. Ще ви представя няколко книги, посветени на техния дом и пазителите му. Това са книгите за библиотеки и библиотекари.
Животът на вечните пазители на книгите интригува не малко автори на художествени текстове. Големият Борхес описва мястото, където цялото световно знание е скрито, безкраен наниз от коридори, които свързват помещенията с книги – „Вавилонската библиотека“. Други разказват за невероятните премеждия, през които минават библиотекарите като пазители на световното знание, както и за всекидневните им тривиални и чисто човешки нужди и емоции, които изпитват. Техните истории ни показват какво е не само да работиш с книги, а да се бориш със зъби и нокти, за да пребъде писаното, а с него и човечеството.
Ето осем заглавия, чиито сюжети показват образа на библиотекаря в различните му форми:
- „Библиотекарите и вълшебната лампа“, Грег Кокс
Това е първата книга от трилогията по тв сериала „Библиотекарите“. Сериалът показва библиотекарите в образа им на пазители на света. Неговите герои не само каталогизират заглавия, те държат под контрол опасни магически реликви като Екскалибур и Кутията на Пандора. Пазят тези предмети от недоброжелатели и бдят над човечеството.
А книгата представя историята на Флин Карсън, който се отправя по петите на крадци на „Хиляда и една нощ“ и „Лампата на Аладин“, за да ги спре, преди да са пуснали на свобода опасния джин, който живее в нея.
Надяваме се, че и книгата ще е също толкова интересна, колкото сериалът.
- „Александър Велики и Невидимата библиотека“, Турвал Стен
Това е история за Великия Александър Македонски, за тежкото военно ежедневие, за плановете за поход към Арабия, за мистериозното му отравяне, за Аристотел и неговия ученик, за прочутата Невидима библиотека. История, разказана от Филис – готвачка в кралската войска, арестувана от новата власт. Тя прекарва целия си съзнателен живот на бойното поле, дълго време като любовница на Александър.
„Библиотеката на Въглен връх“, Скот Хокинс
Тук библиотекарите отново са представени като пазители на света. Това не е обичайната тиха и спокойна за четене среда. Тя е пълна с книги, но в нея се намира и проход към друго измерение. Създадена е от Бащата, който вербува 12-има за свои „ученици“ и ги учи да бранят тайните ѝ.
Бащата обаче е изчезнал и те трябва сами да се справят и да въдворят ред помежду си. Краят на света, какъвто го познаваме, наближава. Предстои и войната на библиотекарите.
- „Изчезналата библиотека“, А. М. Дийн
Тази история разказва за специалист по история на религиите, Емили Уес, която се впуска в разследване на мистериозно жестоко убийство. Заветът на убития я праща по следите на Александрийската библиотека − един от най-прочутите центрове на знанието в древния свят. Приключението ѝ я отвежда толкова далеч, че тя се озовава забъркана в сложен заговор с невероятен мащаб.
Книгата съчетава съвременен криминален сюжет с не каква да е мистериозна нишка, а с местонахождението на ненадминатата и до днес Александрийска библиотека. А аз си признавам, че всеки път плача на кадрите с разрушаването ѝ във филма „Агора“.
- „Името на розата“, Умберто Еко
Тази книга няма нужда от представяне, но нека не я отделяме от останалите. „Името на розата“ е роман за средновековна манастирска библиотека, в която се случват няколко убийства. Криминалната история, препълнена с толкова интересни факти, които само Еко би могъл да събере накуп, освен всичко предлага подробно описание на „житието и битието“ на средновековните монаси, магическата красота на една библиотека, както и завладяващите стари и опасни книги в нея. Тя показва, че знанието е сила, а книгите са знание.
- „Библиотекарката“, Логан Бел
Има произведения, които представят библиотекарите в битовото им ежедневие, с естествените им нужди и желания. „Библиотекарката“ е едно от тях. Тя разказва за Реджина Финч, която работи на много престижна в областта си длъжност – библиотекар в Нюйоркската обществена библиотека. Можете да прочетете как протича ежедневието на един библиотекар на водеща позиция, докато не среща екстравагантен, секси, предизвикателен милионер. Той отключва страстта ѝ, като сградата на библиотеката се превръща в арена на страсти и удоволствия.
- „Луизиана спасява библиотеката“, Емили Б. Когбърн
Това е една приятна, интересна история, отново за препятствията, пред които са изправени пазителите на книгите. Те са на пръв поглед обикновени, но са тези, пред които са изправени повечето съвременни билиотекари – да привлекат читатели към замираща провинциална билиотека. Разбира се, и тук има екшън под формата на бранене на книгите от изгаряне, организиране на зумба танци, готварство и създаване на литературен клуб.
Така цялата местна общност се променя, благодарение на Луизиана и на малката библиотека. Отново символиката за силата на библиотеките и техните служители.
- „Дюи, котето от малката провинционална библиотека“, Вики Майрън
За завършек, ето една книга за нестандартен библиотекар – котето Дюи. Оставен като бебе в кашон за връщане на книги в библиотеката, Дюи радва персонала и читателите и бързо успява да промени както техния живот, така и този на цялото градче.
В едно интервю американската писателка на научна фантастика Урсула Ле Гуин казва за библиотеките: „Знанието ни дава свобода, изкуството ни дава свобода. Голямата библиотека е свобода… Да се потопиш в океана от думи, да се носиш из полетата на ума, да се катериш по планините на въображението… Като детето в библиотеката „Карнеги“ или студентът в „Уайднър“ – това беше моята свобода, моята радост и все още е. А радостта не бива да се продава, не трябва да се приватизира, да се превръща в привилегия само за определени хора. Публичната библиотека е обществен фонд. И тази свобода не бива да се компрометира, трябва да е достъпна за всички, които се нуждаят от нея, а това са всички хора и те винаги ще имат тази потребност“.
Днес светът и цяла Землемория скърбят за Ле Гуин. Нека това бъде в нейна памет!
