Лира Литературно-рекламна Агенция
Излезе книгата „Турските зверства в България“ от Джанюариъс А. Макгахан (изд. „Скайпринт“).
Броени дни след обявяването на руско-турската война (1877-1878), султан Абдул Хамид II се обръща за помощ към Великобритания, традиционен съюзник на Турция срещу Русия. Британското правителство отговаря, че не е в състояние да се намеси поради „настоящите обществени настроения“.
Основната информация за събитията в България, достигаща до Острова през този период, идва от репортажите на кореспондента на „Дейли нюз“ Джанюариъс Макгахан. Много редки са случаите в световната история, в които написаното от един журналист има толкова голямо влияние върху мнението на обществото.
Макгахан започва своите разследвания на турските зверства в България през юли 1876 г. Още първата от десетте му кореспонденции, предвидени като безпристрастно изложение на фактите, се превръща в репортаж за непредизвиканите жестокости срещу невинни хора, изпълнен със съпричастност към техните страдания.
Във втората част на книгата, вече в ролята си на специален военен кореспондент, Макгахан отразява всички важни събития и сражения във войната, включително обсадата на Плевен, защитата на Шипченския проход и подписването на Санстефанския мирен договор.
ОТКЪС
Писмо първо
НА ВНИМАНИЕТО НА АНГЛИЙСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ
Пловдив, 28 юли 1876 г.
Преди три дни пристигнах тук с разследователска мисия. Пловдив, може да се отбележи, е главният град в тази част на България, която беше сцена на геройствата на башибозуците и следователно е най-добрият източник или по-скоро единственият източник, в който може да се получи достоверна информация относно зверствата, възбуждащи понастоящем всеобщо възмущение в Европа. Тук намерих г. Беринг, който беше вече пристигнал и отпочнал разследва- нето. Господин Скайлер, американски генерален консул, беше също така пристигнал, отчасти с подобно поръчение, отчасти да проучи целесъобразността за установяване на консулски отдел или да вземе допълнителни мерки за покровителството на няколко американски мисионерски семейства на работа из страната. Узнавам, че преди известно време другите консули са направили доклади до съответните техни правителства и сега продължават да събират допълнителни сведения по въстанието.
Странен факт е, че докато в този град австрийското правителство, което някой би сметнал еднакво заинтересувано да получава бърза и точна информация, няма никакъв представител. В Одрин е установен английски консул, много любезен джентълмен, но неговото здраве е така разклатено, че той е изцяло негоден за каквато и да е служба. Следователно съвсем не е учудващ фактът, че английското правителство знае по-малко от другите правителства и далеч по-малко от добре информираните вестници за това, което става тук.
Когато лорд Дерби направи своето заявление в Камарата на лордовете, че правителството не е получило информация от консулите в Скутари, Белград и Галац за зверствата на башибозуците, позволяваше ли си шега за сметка на своите благородни слушатели? Той не би направил по-неуместно заявление, ако беше казал, че правителството не е получило информация от своите консули в Петербург, Берлин и Виена относно Дублинските бунтове. Що се касае до трудностите по съобщенията и времето, необходимо за изпращането на едно писмо, Галац и Белград са много по-далеч от Пловдив и сцената на извършените от башибозуците зверства, отколкото Виена или Петербург от Дублин. Консулите в Белград и Галац в сравнение с консулите в Бордо или Лион не знаят абсолютно нищо повече за това, което става тук. Следователно трябва просто да се предположи, че до изпращането на г. Беринг правителството не е разполагало с абсолютно никакви средства за получаване на сведения освен чрез вестниците и че докато г. Беринг не изготви своя доклад, то не ще получи никаква пряка информация.
Както бе споменато по-горе, аз също идвам с разследователска мисия и изготвянето на доклад. Смятам, че дойдох с чисто и безпристрастно състояние на разума. Бях решен да видя за себе си всичко, което е възможно; да правя разследвания, да преценявам и сравнявам показанията, вни- мателно да пресявам доказателствата и да търся пълната и неполирана истина, да не позволя да бъда повлиян от неподкрепени твърдения, идващи от която и да е страна. Гледах на въпроса първо от християнска, а след това от турска гледна точка. С еднакво хладнокръвие и безпристрастност слушах и острите нападки от едната страна, и смекчителните думи за извинение от другата и бях особено склонен да допусна доста от „дебелите преувеличения на християните“.
В действителност аз прослушвах и двете страни с такова едно безпристрастие, че започнах да ставам скептичен, състояние на разума, особено пригодено за духа при научно обследване. Бях твърдо решен свръх всичко да запазя това мое душевно състояние до самия край на анкетата. Обикновено твърде лесно се понасят нещастията на другите. Човек може да бъде спокоен и разсъдлив, когато става дума за враговете на другия. Трябва обаче да призная сега, че аз погрешно прецених обстоятелствата.
Едва-що започнах разследването и изработеното мое поведение, което бях решил да следвам при всеки случай, рухна почти изцяло. Страхувам се, че не мога да бъда повече безпристрастен и сигурно – не мога да бъда повече хладнокръвен. Има известни неща, които не могат да бъдат обследвани в разсъдливо състояние на разума. Съществуват факти, които в момента на установяването карат кръвта да кипне гневно, а мускулите да се контрактират във внезапен гняв. Съществуват неща, които са повече от ужасни, за да позволят спокойна анкета; неща, чиято грозота окото не може да понесе и за които разумът отказва да мисли. Съществуват факти, които отвращават и възбуждат; факти, между които пристъпиш ли, бият по лицето. Такава е природата на фактите, които дойдох да обследвам. Аз вече достатъчно ги изследвах, за да се чувствувам убеден, че освен от чиста статистическа гледна точка всяко друго по-нататъшно разследване е излишно. Вероятно г. Беринг и г. Скайлер ще ни дадат достатъчно статистически данни и аз съм готов да приема техните цифри. Зверствата, признати от всички източници, приятелски настроени към турците, а и от самите турци, са достатъчни и предостатъчни. Излишно е да правя грамада от траурен разказ. В края на анкетата, ко- гато стигам до извода, че 60 или 70 села са били изгорени, че около петнадесет хиляди души са били изклани, от които по-голямата част жени и деца, започвам да чувствувам, че е излишно да продължавам по-нататък. В допълнение на това, когато идват ужасните подробности за най-долните покушения над жени, разсичането на парчета на безпомощни деца и набучването им на щикове и когато тези подробности се засвидетелствуват стократно не от българи, а от различни консули в Пловдив, от немските служещи по железницата, както и от гърци, арменци, свещеници, мисионери и от самите турци дори, започвам да чувствувам, че анкетата по-нататък е излишна.
Осведомен съм, че г. Беринг ще направи доклад, в който се съобщава, че само в областите на Пловдив и Пазарджик има около петдесет изгорени села, без да се броят тези, които са ограбени, и че около 15 000 души са изклани. Това е най-ниската цифра и тя не включва областта на София и тези северно от Балкана. Френският и руският консул, както и служещите по железопътната линия дават много по-ви- соки цифри и смятат броя на изгорените села над сто, а убитите от 25 000 до 40 000 души. Някои определят брой на убитите на 100 000. Що се касае до мене, веднъж приета ог- ромната цифра от петнадесет хиляди души убити за четири дни, не ме интересува по-нататъшна анкета. Френският консул и немските служещи по железницата могат да бъдат прави, могат и да грешат. Петнадесет хиляди са достатъчно. Никакво увеличение в закръгляването на цифрата на убитите не би могло да увеличи ужаса на събитията. Достатъчно е само описанието на подробностите, свързани с касапницата, и разумът може да схване и разбере ужасяващата зверска същност на станалото. Гръцкият консул, който е враждебно настроен към българите, ми разказа случая с 12 000 нещастни жени и деца, намерили убежище в Пазарджик, почти всички страдащи от най-долни унижения. Той ми разказа за български бащи, които убивали своите съпруги и деца с цел да избягнат жестокостта на башибозуците. Немски служещи ми разказаха за човешки тела, нарязани и захвърлени на кучетата в селата, разположени близко до железопътните станции: за малки деца от двата пола, малтретирани и изнасилени до смърт; за свещеник, чиято съпруга и деца били изнасилени и изклани пред очите му и който след най-страшни мъчения бил убит с подробности, които е отвратително да се преразкажат. Научих историята на една млада и красива девойка, която намерила средства да получи обра- зование, открила училище в родното си градче и се опитала да направи нещо за образованието на своите бедни съграж- дани. Сега тя лежи в затвора, болна и с разбито сърце и нейната история е тъжна за описване. Френският консул е при- съствувал лично, когато башибозуците разказвали пред възхитени слушатели как сечели главите на малки деца, как обезчленени тела подскачали и се търкаляли като пилета. И аз затворих уши и казах: „Стига. Това е достатъчно. Не искам да слушам повече. Не мога повече да разследвам.“ За мене не е важно дали малко повече или по-малко престъпления са извършени. Аз не мога да увелича или намаля ужаса на станалото чрез прости изявления в закръглени цифри. Аз ще оставя статистическото изследване за г. Скайлер и г. Беринг и напълно благосклонно ще приема техните изчисления.
Казва се, че тези деяния били извършени от нередовни войски, над които правителството нямало контрол, за които турските власти не били отговорни, и че последните, напро- тив, биха били много доволни, ако бъдат обуздани башибо- зуците. За нещастие съществуват много факти, свързани с въпроса, които показват, че това мнение е напълно погрешно. Ако правителството е наистина сериозно, когато прави тези протестни заявления, то би могло да обуздае някои от главните ръководители на башибозуците, някои от тези, които особено са се отличили със своята жестокост, и да ги накаже дисциплинарно. Например един от първите, който би трябвало да почувствува силната ръка на закона, е Шефкет паша, изгорил Пазарджик и изклал почти всички негови жители при особено възмутителни обстоятелства. Но не; след като извършил всичко това, той е бил повишен на виден пост в двореца на султана в Цариград. Друг случай е този на Ахмед ага, капитан на група башибозуци, който също така се отличил с изключителна свирепост. Той искал да подпали Пловдив и е бил едва задържан да не стори това благодарение на енергичното действие на губернатора, който заплашил да го атакува с редовна войска и който впос- ледствие бил уволнен заради това. Именно Ахмед ага е изклал 8000 души в Батак. Той е изгорил живи 200 жени и деца в училището. Това е един долен и брутален невежа, който не може нито да чете, нито да пише и който е бил възпроизве- ден в ранг паша, и с оная изтънчена подигравка, с която Ориентът се отнася към европейските искания за справедли- вост, той беше назначен за член на комисията, съставена да преследва и накаже башибозуците. Съображението е ясно и просто. Тези военни лица са следвали ако не официалните заповеди, то желанията и намеренията на правителството. Те са изпълнявали своята длъжност и са били възнаградени.
Казва се също така, че българите последвали примера на извършените зверства и че дори лорд Дерби, използувайки авторитета на сър Хенри Елиот, направил изявление в Парламента, че двете страни били еднакво виновни в това отношение. Може би ще бъде интересно да се узнае откъде сър Хенри Елиот е получил своята информация. Както вече обясних, английското правителство не разполага тук с агент, който да е бил способен да изпрати информация до момента на идването на г. Беринг. Сър Хенри не би могъл да получи тази информация от други правителства поради простата причина, че чуждестранните консули тук, а аз говорих с всички тях, никога не са докладвали до съответните техни правителства за каквото и да е зверство от страна на българите. Той не би могъл да я добие и от турското правителство поради това, че дори турските власти не претендират за повече от общо 500 убити турци, от които те приемат, че по-голямата част са били убити по време на борба, с оръжие в собствените им ръце. И докато те обжалват тридесетина убити жени, те не са дали на г. Скайлер доказателства за ни- то една жена или дете, убити или изнасилени. Киани паша му казал, че мюдюринът, или турският управител на Копривщица бил убит с жена си и дъщеря си. След направената анкета г. Скайлер установи, че преди борбата да е започнала, съпругата на мюдюрина заминава в друга част на страната. Следователно докладът за нейната смърт е неверен. Що се касае до дъщерята, той научил, че мюдюринът никога не е имал дъщеря. Но да предположим, че някакво доказателство може да се получи за тридесет убити турски жени – да допуснем, че те са били сред уличните боеве, – очевидно е, че в момента, когато лорд Дерби е говорил, той не е имал доказателства за подобни факти или най-малкото обоснование за хвърчащото твърдение, че българите се показали равностойни по варварство с турците. Единственият извод е, че лорд Дерби е направил съвършено безразсъдно заявление, в подкрепа на което не е имал и зрънце доказателство. И това става в момент, когато г. Дизраели обвинява добре информираните вестници, които са се постарали да получат точна информация, че уж те гласували доверие на преувеличени и неоснователни слухове.
Говори се, че българите въстанали безпричинно, че те вдигнали революция, която била потушена с мощна ръка и че те трябвало да понесат последствията. Най-добрият отговор на това е манифестът, публикуван от новото правителство след свалянето на последния султан. В него се казва, че лошото управление и насилието на последното правителство преминали всяка граница на търпение. Извращенията и неспособността на правителството довели селячеството до такава мизерия, че без реформи условията за живот са били невъзможни. Тази е в действителност причината за преврата в Цариград. Нещо повече. Мидхат паша и неговите сътрудници продължават да бесят и затварят нещастните българи за това, което е абсолютно оправдано да се направи и което самите турци направиха, като се вдигнаха срещу султана. Истината е, че никой друг народ в света освен българския не би търпял нито един ден изнудванията, грабителствата, насилията и тиранията, на които той е подложен с векове. Ако някой би се опитал да въведе в Англия такава данъчна система, каквато съществува тук, народът би се вдигнал като един срещу правителството. Защо тогава ще осъждаме бедните българи, че са въстанали, нещо, което всички ние при същите обстоятелства, бихме направили? Защо да бъдем на страната на силния срещу слабия, когато очевидно слабият е прав?
Днес г. Беринг замина за Батак и още не се е завърнал.
Господин Скайлер отива утре и аз ще го придружавам.