Лира Литературно-рекламна Агенция
„Винаги съм била читател сред семейство от себеподобни“, споделя интересния си опит любителка на книгите в сайта Bookriot.
Тя продължава:
„Някога с брат ми си разменяхме книги, но както често се случва, тийнейджърството го промени. Срещнах съпруга си в Австралия, когато нямаше интернет и смарт телефони и четяхме много. Прочетохме заедно първата част та „Милениум“ на Стиг Ларшон, а докато пътувахме с колата, слушахме „Хари Потър“. Но когато животът и сериозната работа увлякоха съпруга ми, той загуби навика да чете. А самата аз бях студентка и майка, грижеща се у дома за детето си. Четях в къщи и исках да споделям с двамата си верни съ-читатели, затова създадох читателски клуб и ги накарах да се присъединят.
Кръстих го S.P.E.W. – като клуба на Хармаяни Грейнджър, борещ се за правата на домашните духчета. Нашият клуб доста обикновен, трябваше само всички да четем книги и да ги предлагаме на другите, ако сме ги харесали, а после да ги обсъждаме. Може да ви звучи съвсем просто, но аз наистина исках да върна тези бивши читатели към любимото занимание.
Всички сме от поколението на Хари Потър, затова и започнахме първите си срещи с тези книги, обсъждайки различни детайли. От тогава всяка зима мъжът ми отново изслушва цялата поредица за пореден път.
Подарих на брат ми за Коледа „Червен изгрев“ на Пиърс Браун, защото аз съм онзи човек, който винаги купува книги на всички. Така го запалих по цялата поредица.
Установихме, че на всички аудио книгите много ни харесват и започнахме да ги избираме дори според гласовете.
Заведох съпруга ми да си извади карта за библиотеката, а на брат ми направих дигитална регистрация за онлайн съдържанието. И двамата ги използват.
Това беше в началото. Това лято съпругът ми така се увлече по „Денонощната книжарница на мистър Пенумбра“, че изобщо не разбрахме как аз изгорях на слънце, докато наглеждах децата в басейна. Но това са опасностите на добрата книга.
И тримата изгледахме и изчетохме всички популярни поредици – от „Игрите на глада“ през „Червен изгрев“ до „Игра на тронове“ и „Американски богове“.
Не се считат за запалени читатели, но и брат ми, и съпругът ми през последната година развиха собствен вкус. Съпругът ми се насочи към поезията, защото никога не се е докосвал до нея. През лятото брат ми започна да чете Маргарет Атууд заради екранната адаптация на „Историята на слугинята“. И двата са прочели повече от 10 книги всеки. Това може да не ви звучи много, но има хора, които не четат и една книга годишно.
Четенето може да е на приливи и отливи за мнозина. Самата аз в колежа не бях прочела нищо просто заради удоволствието. Не смятам, че превърнах двамата си най-близки мъже в доживотни книжни плъхове. Но им напомних колко забавно може да бъде това хоби. Те отново познават усещането да четеш и да споделяш с хората, които обичаш, прочетеното.
