Лира Литературно-рекламна Агенция
Тази година се навършиха 350 години от публикуването на „Изгубеният рай“ на Джон Милтън – човекът, който публично се застъпва за екзекуцията на Крал Чарлз I, след което постъпва на служба в републиканското правителство. Той е анархист, който говори срещу Католическата църква, не вярва в Божественото триединство и пише памфлети за ползите от развода. Но негова безсмъртна творба остава именно „Изгубеният рай“, отбелязва сайтът Ню Стейтмънт.
А наскоро излезе новата книга на Филип Пулман „The Book of Dust“, която е продължение на известната му трилогия „Тъмните му материи“ – творба, дълбоко свързана с „Изгубеният рай“. Творбата на Милтън е драматична версия на битката на Сатаната срещу Бог и на изгонването на Адам и Ева от Рая. Ситуирана в зората на човешката история, книгата представя земята между Рая и Ада, заобиколена от тъмен хаос. Но връзката с Филип Пулман не е единственият интересен факт за „Изгубеният рай“. И тъй като творбата е оформена в 12 части, ето толкова любопитни детайла за нея.
- През 1667 г. я внасят в парламента
Не се знае кога за първи път „Изгубеният рай“ е публикувана, но е записано, че на 10 октомври 1667 г. депутатът в английския парламент и поет Джон Дънам влиза в сградата с „книга, тъкмо излязла от печатницата, в ръката си“. И въпреки че за разлика от автора на творбата, Дънам бил заклет роялист, той вероятно е първият документиран неин почитател.
Първият превод на сръбски е на тоалетна хартия
Словенският поет Мариян Строян разкрива, че първият сръбски превод на „Изгубеният рай“ е върху тоалетна хартия в затвора. Милован Джилас, вицепрезидент на Югославия, бил хвърлен в затвора през 1962 г. за разгласяване на държавни тайни. Той решил да оползотвори времето, прекарвано в една килия със заклети престъпници. Започнал да превежда книгата, пишейки с малък молив, скрит в портокал. В дневника му на 24 септември 1964 г. е записано: „Завърших деветата глава от треата глава на втората книга – страница 3126 върху тоалетна хартия“.
- Подвързвана е с човешка кожа
Едно от изданията на „Изгубеният рай“ от 1852 г. е подвързано красиво с кожа. Всъщност с човешка кожа и по-конкретно с кожата на Джордж Къдмор. Той бил ловец на плъхове, но един ден вместо гризач, убил любимата си, за което бил обесен публично, а тълпата го одрала. А после на някого му хрумнало да подвърже книгата на Милтън именно с тази кожа. Отговорникът по съхранението и излагането на този том на Милтън днес отбелязва, че по никакъв начин не може да се разпознае, че кожата е човешка – няма окосмяване, зърна или други белези.
Чудовището от Франкенщайн я прочита
Вие може да не сте, но чудовището от Франкенщай прочита „Изгубеният рай“. Намира книгата захвърлена в гората, докато търси храна. Чудовището се идентифицира с Адам, но се чуди защо създателят му не го е дарил с Ева, а така сам и без връзка с никое друго същество. Авторката на „Франкенщайн“ Мери Шели получава копие на „Изгубеният рай“ като подарък от бъдещия си съпруг Пърси Б. Шели. Тя дори цитира Милтън в най-известната си творба.
- Хонорарът на Милтън е 5 паунда
Издателят купува правата върху „Изгубеният рай“ за 5 паунда, а Милтън и в последствие вдовицата му след това печелят още 28 паунда от преиздавания. Според Карл Маркс, след издаването Милтън станал меркантилен и искал да печели от творбата си.
- Въвежда някои нови думи
Милтън въвежда в употреба три пъти повече нови думи от Шекспир в английския език – според изследователите, около 630. Някои са впечатляващи – „сатанистки“, „ужасяващ“, „хаотичен“ и др. Той използва и познати думи, но по нов начин.
- Има причина да не е в рима
Не, Милтън не е бил мързелив, това е бил артистичният му избор, както и политическо изявление. Издателят бил притеснен от този факт, но Милтън се обосновал и във въведението на творбата си, че поезията е измишльотина. Републиканецът в него дори защитил свободата да се пише без „оковите“ на римата, подобно на свободата от монархията.
- Малкълм Екс я чел в затвора
„Четях „Изгубеният рай“ на Милтън“ – така борецът за човешки права отговарял на въпроките какво е правел, докато излежава 10-годишна присъда за обир. Но за разлика от мнозина, осъденият крадец и бъдещият защитник на онеправданите не се идентифицира със Сатаната, въпреки че този персонаж в книгата се изправя срещу властите. За него той е символ на превъзходството на белите, срещу които се изправя Екс, приемайки исляма и напускайки САЩ.
- Правят ли ангелите секс? А пръцкат ли?
Това са някои от най-абсурдните теми, дискутирани в „Изгубеният рай“. Ангелът Рафаел обяснява много неща на Адам, докато двамата ядат (да, ангелите ядат, а Ева готви), в това число му дава и сложна и поетична дефиниция на сексуалното желание и духовната любов. А в друга част Милтън разсъждава над храносмилателната система на ангелите.
- Режимът на Башар Асад се опитва да го използва за пропаганда
През 2011 г. режимът в Сирия по грешка одобрява издаването на превод на „Изгубеният рай“. В зората на Арабската пролет разпространяването на подобна бунтовна творба не е добра идея. Затова официозен вестник публикува коментар, в който обяснява на гражданите, че в живота на Милтън републиката не печели над монархията, Господ никога не губи контрол над ситуацията, точно както Асад.
- Музата говорела на Милтън
Милтън призовавал музата на поезията в помощ на своето творчество и често се будел нощем с цели пасажи в главата си, които бързал да бъдат написани. Но трябвало да чака до сутринта, за да се появи някой, на когото да ги продиктува. Милтън не творял лесно, но когато музата му се усмихнела, той се възползвал от всеки шанс да пише.
- Бил вдъхновен от Галилео
През 1633 г. Католическата църква принудила Галилео Галилей да се откаже от убежденията си в хелиоцентричната система, които оборвали твърдението, че в центъра на Вселената е земята и всички небесни тела се въртят около нея. Пет години по-късно Милтън пътувал до Италия и се срещнал с възрастния Галилео. Италианецът бил сляп, бил принуден да се откаже от убежденията си и живеел под домашен арест – точно такава съдба очаквала и Милтън след написването на „Изгубеният рай“. Срещата имала голямо влияние върху Милтън и мнението му за цензурата и той включил Галилео сред героите на безсмъртната си творба.
