Лира Литературно-рекламна Агенция
Излезе книгата „Валдорфската детска градина. В съзвучие с природата на детето“ (изд. „Асеневци“). Валдорфските детски градини и училища съществуват близо сто години и са разпространени в много страни по света. В последно време интересът към тях осезаемо нараства и броят им значително се увеличава.
В книгата си Владимир Загвоздкин дава отговор на въпроса дали и как пълноценното и разностранно развитие на децата може да бъде радостно и естествено.
С тази книга ще научите още защо валдорфската методика става все по-актуална и как може да осигурите на децата си пълноценно и хармонично развитие, което е същевременно радостно и естествено, чрез:
• метода на възпитание чрез подражание и пример;
• валдорфската „философия на играчката”;
• ритъм и повторение;
• уют и топло настроение в детската среда;
• занимания по изкуства;
• разнообразна съвместна дейност на деца и възрастни.
ОТКЪС
Няколко думи за ученето и ранното развитие на интелекта
Валдорфската педагогика, както вече беше отбелязано, се обявява против ранното
целенасочено обучение на децата, изградено на принципа на „обучаващи“ или
„развиващи“ занимания. Обаче това не означава, че във валдорфската детска градина
детето „не учи нищо“ и че там не се провеждат никакви занятия. Напротив,
валдорфските педагози твърдят, че именно в периода на ранното детство детето се учи
най-интензивно. За това говорят не само валдорфските педагози, но и много философи
и учени: малкото дете усвоява в първите три-четири години огромно количество
разнообразен опит, знания и умения. Но то го прави не както ние, възрастните, и не
както учениците в час, а по друг начин, както е свойствено именно за детето от
предучилищна възраст. Малкото дете се учи през цялото време. Живеейки край
възрастните и взаимодействаийки с тях, намирайки се в компанията на свои връстници,
наблюдавайки, вълнувайки се, играейки, обличайки се, събличайки се, усвоявайки
действия с предмети от бита, учейки се да си връзва връзките, слушайки приказки,
люлеейки се на люлката и т.н., детето непрекъснато се учи. Процесите на живеене и
процесите на учене за малкото дете тясно се сливат един с друг.
Ако ние, възрастните, разберем как се учи малкото дете, ще можем да отговорим и на
въпроса по какъв начин трябва да бъде организиран животът на детето преди
училището, за да може то пълноценно и ефективно да се учи без насилие, изпитвайки
радост и разкривайки своя творчески потенциал. Именно във валдорфската педагогика
е била осъзната важността на ранното развитие за целия по-нататъшен живот на
човека, много преди този въпрос да стане модерен полъх на времето през 60-70-те
години на ХХ век. Ще кажем още веднъж: валдорфската педагогика не е против
ранното развитие! Принудени сме да повторим това твърдение именно защото
невярното мнение дълбоко се е вкоренило в съзнанието на много родители, психолози
и педагози. Тя отклонява само широко рекламираните в днешно време програми за
интелектуално развитие на децата чрез всякакви изкуствени, измислени средства:
кубчета на Рубик, абстрактни схеми, конструктори и „развиващи“ играчки и т.н. именно
защото смята, че подобни програми не спомагат, а обратно, вредят на развитието на
здравия интелект.
Какъв е този „интелект“, към чието развитие има толкова голям стремеж? Интелектът
е теоретична конструкция на психолозите, лежаща в основата на измерителните
инструменти на интелекта – тестовете. Сред психолозите битува шегата, че интелект е
това, което измерва теста за интелект. Обаче солта на тази шега е там, че това съвсем
не е шега, а наистина е така. От времето на изобретяване на първите тестове
нееднократно са се променяли свързаните с тях теоретични модели на интелекта –
разбирането за това какво е интелект. През последните десетилетия разбирането за
интелекта претърпява поредните съществени промени. Новите подходи към
интелекта се оказват много по-близо до валдорфските принципи, отколкото
разбирането за интелекта през 40-60-те години на ХХ век. Осъзнато е, че наред с
абстрактния интелект, коийто е задействан предимно в научнотеоретичното познание
(академичен интелект) и се проявява при изучаване на науките и решаване на
изкуствено конструирани, изолирани тестови задачи, съществуват и други видове
интелект, които са не по-малко важни за човешкия живот. Например социален
интелект, емоционален интелект, практически интелект. Освен това е осъзнато, че
интелектът е само част от общото развитие на човека. При пълноценно развития човек
интелектът ще работи различно от този на човек, при когото не са развити сетивата,
въображението и волята. Централната роля на емоционалния интелект в развитието
на детето е основна тема за дискусии на педагозите през последните години. По такъв
начин валдорфската педагогика, която от самото начало работи с емоционалния,
социалния и практическия интелект, се оказва в епицентъра на съвременното
развитие на психологията и педагогиката.
