Днес Стивън Кинг навършва 70 години, но това не означава, че напоследък не е на върха на популярността с разнообразие от литературни и кино проекти. Освен един от най-обичаните съвременни писатели, той е и най-известният жител на американския щат Мейн, който често му се налага да оставя, за да се среща с верните си почитатели.
Оказва се, че рожденикът предпочита да пътува с автомобил, защото въпреки страховитите му истории, за него един от големите страхове остава този от летене. Той е и неочаквано скромен при приготвянето на багажа. И въпреки че работата му често го отвежда надалеч, той всъщност предпочита да си стои у дома. „Не обичам да пътувам. Правя го често и се опитвам да се наслаждавам“, разказва Кинг, но споделя, че ваканцията за него означава да прекара зимата във Флорида, където съпругата му пристига със самолет, а той шофира до там. „Днес е толкова лесно с цялата електроника, която те води по пътя и дори ти помага да избегнеш задръствания, ако има такива. А по страничните пътища не те дебнат зомбита, копнеещи за човешка плът“, разказва авторът, който пътьом отсяда в мотели: „Не съм труден за угаждане – дай ми стая в мотел някъде до междущатския път със стол отпред, на който да седна да си чета книгата и това ми стига“. Той поддържа този скромен маниер и при опаковането на багажа: „Взимам основното. Нямам определени изисквания за шампоани и козметика, а и обикновено има в мотелите“. Ето все пак какво не пропуска да вземе Стивън Кинг, когато тръгва на път:
На него са аудио книгите ми, много по-удобно е, отколкото CD-та и плейъри. На него качвам и един-два филма, които искам да гледам.
Книжка с кръстословици
Трябва ми, защото човек не може постоянно да чете. Ако летиш от Мейн до Лос Анджелис, трябва да имаш нещо за правене.
Куфар
Имам един стар близо 30-годишен сив куфар, който жена ми мрази. Той е малък, но усещането ми е, че ако не мога да побера вътре всичко, значи не се нуждая от повечето неща. Малко е старомодно.
Книги
Винаги си нося няколко книги – тази, която смятам да чета, както и резервна, ако първата се окаже ужасна. Но задължително трябва да имам и книга на автор, на когото разчитам, за да не се окажа хванат натясно без четиво.
Дънки и тениски
Не ме бива с тълпите от хора, повечето писатели са така. Работата ни е самотно занимание, не сме създадени за аудитория, така както са актьорите. Затова реших, че ако ще се притеснявам, поне трябва да се чувствам комфортно в дрехите си. А и е по-лесно за опаковане.