Лира Литературно-рекламна Агенция
Това споделя Тифани Дабейт, а нейната история преразказва сайтът BookRiot. Въпреки че е родена в Кентъки, след университета се мести в Южна Флорида, където започва работа като коректор. Днес тя е зам.-главен редактор в издателство, фокусирано върху финансовата тематика. Когато не е на работа, слуша аудио книги на плажа или препрочита за хиляден път „Джейн Еър“. Ето какво разказва Тифани:
„Съпругът ми не чете романи. Преди да реагирате остро и да потънете в ужас, да уточня, че това не е лошо, не се оплаквам. Имаме много неща, за които да говорим – телевизионни програми, филми, настоящият президент на САЩ… колко хубаво би било да имаме за домашен любимец мини бяла мечка. Ние сме мечтатели, пътешественици и любители на добрата храна, но обичаме да се скриваме от света за цял уикенд. Но стане ли дума за любимото ми четене, сякаш сме от различни планети. Той чете борсови статии, новини и икономическа литература, но за романите твърди, че са „твърде драматични“.
Нормално е да имаме различни мнения и аз не искам да го променям. Може и да съм мечтала как се омъжвам за почитател на Дикенс, с когото до късни доби обсъждаме любимите си герои, но тази мечта се изпари, когато срещнах погледа на бъдещия си съпруг.
Проблемът е, че ми липсва тишината за четене!
Съпругът ми не може да прекара и 5 минути в стая, в която не работи телевизор. През половината от времето за него това е само фонов шум, докато чете на телефона си последните новини. Междувременно аз се опитвам да прочета последните глави от „Американски богове“ (Защо открих чак сега Нийл Геймън?!) и просто не мога да се съсредоточа.
Тъй като не мога да хабя времето си за четене в опити да блокирам звука на телевизора в главата си, избирам напълно приложимата за Флорида опция – да чета навън. Мога да се скрия да чета в спалнята. Промъквам се и на други места. Един от ритуалите ни в почивните дни е съвместен фитнес със съпруга ми. И докато той се вдъхновява за упражненията от специално направени за целта музикални плейлисти, аз избирам аудио книгите. Така минах цялата поредица за Хари Потър.
Това, че партньорът ми не е четящият човек, за когото мечтаех, не означава, че и аз ще спра да чета. Ако не друго, животът с нечетящ ме научи на креативност по отношение на това как и къде да чета.
