Лира Литературно-рекламна Агенция
Представете си да сте наказани. Не можете да напускате дома си, да виждате приятелите си, да ходите на любимите си места. А сега си представете да живеете така 18 години. Това е животът на главната героиня в янг-адълт романа на Никола Юн „Всичко, всичко” (който вече седмици наред оглавява класацията за най-продавани тийн книги в книжарници „Хеликон“).
Алегрична към буквално почти всичко, Маделин живее само в стерилната си къща с майка си и медицинската си сестра. Докато отсреща не се нанасят нови съседи, с момче на нейната възраст. Ето разговор с авторката на романа:
Колко книги или истории изобщо си писала преди този роман?
Всъщност написах само една книга, към която може би ще се върна някой ден, но още не е готова за света да я види. Харесвам идеите в нея, затова да се надяваме, че някой ден ще я пренапиша.
Какви са „темите” във „Всичко, всичко”?
За мен, книгата е за всички рискове, които поемаме в името на любовта и дали те си заслужават, дали любовта си заслужава усилията? Имам чувството, че всеки е бил влюбен в нещо или в някого толкова, че да завладее целия му живот. Но въпросът ми винаги е: ами ако го изгубим? Как продължаваме напред? Как продължава животът ни?
Мисля, че започнах да си мисля за това когато се запознах със съпруга ми. Аз съм изцяло влюбена в него. Луда съм по него. И когато го срещнах, знаех, че той е единственият. Тогава започнах да се тревожа: ами ако го блъсне кола или нещо друго ужасно му се случи? След това ни се роди дъщеричка и нещата станаха още по-лоши. Вече имах две любими същества, за които да се притеснявам. Рискът да загубиш любовта е ужасен. Мисля, че за това е книгата. Дали любовта във всичките ѝ форми си струва риска да загубиш всичко.
Какви истории би искала да видиш на пазара на книги през следващите години?
Един от приоритетите ми са истории с възможно най-разнообразни герои и сюжетни линии. Според мен има два вида книги – със сложни и разнообразни герои, проблемни книги и непроблемни книги. Според мен проблемните книги (които разглеждат различни проблеми в обществото) са толкова важни, че биха могли да спасяват животи. Ако минаваш през някакъв труден период и прочетеш книга, в която се говори за него, тя може да ти повлияе, да ти помогне да преодолееш проблема си. Така може буквално да ти спаси живота. Такива книги бих искала да чета повече.
Защо реши да включиш Клара (медицинската сестра) като герой в историята?
Мади имаше нужда от сестра като цяло, но ѝ трябваше и някой, който да ѝ помага да вижда света, освен майка ѝ. Така че беше абсолютно логично да създам такъв персонаж.
Очерта ли си схематично образа на Оли или идеята какъв да бъде героят ти дойде спонтанно?
Имах идея, не обичам да обмислям рамките предварително. Опитах да си представях какъв тип човек би се влюбил в Мади и веднага ми хрумна образът на Оли. Той е привлечен от нея, защото е имал труден живот у дома и е станал циничен. А тя има всички причини да бъде такава заради живота си, а не е. Това му харесва.
Прави ли голямо проучване около болестта на Мади и условията, при които трябва да живее тя?
Да, проучвах много, но така или иначе книгата не е медицинска. Не знам достатъчно добре какво би трябвало или не би трябвало да яде или пипа човек с такова заболяване. Книгата ми е повече за това да живееш, отколкото за това да си болен, затова не съм проучвала и описвала всички медицински неща в подробности. Исках да акцентирам върху това, как да се научим да живеем.
Превод Кристина Цонева, по материали от „Хъфингтън поуст”