Нещата, през които преминаваме в името на любовта към четенето. Честно, ние сме светци, смятат редакторите на сайта www.dailyedge.ie. Според тях повечето хора смятат четенето за разтоварващо хоби, но това е лъжа. Четенето е много стресиращо начинание. Ето защо:
- Да четеш лежейки. Изобщо цялото това нещо.
“Някой знае ли за устройство, което да улеснява четенето, докато си легнал. Нали се сещате? Така, че раменете ти да не стават целите на иглички.”
Малко четене в леглото, ей така за приспиване. Толкова удобно и чудесно. Докато не си смениш позицията за петнадесети път и в крайна сметка не си кажеш: Майната му!
- Да се опитваш да намериш проклетия книгоразделител.
Има нещо в тях, което ги привлича към цепките между възглавниците на дивана и оплетените чаршафи на леглото. Дори да не ги сложите там, те сами ще намерят начин да се напъхат.
- И да намериш случаен предмет от миналото, използван като книгоразделител докато разлистваш някоя стара книга.
Салфетка от Макдоналдс, касовата бележка за книгата, билет за влака … Прeкрасни спомени!
- Абсурда да ядеш и да четеш едновременно.
Задържаш книгата отворена. Четеш докато ядеш, каквото успееш да изядеш с една ръка. Но, о не! Налага се да отрежеш нещо. Къде е проклетият книгоразделител? Пъхваш подложката за чаша в книгата. Едно и също е всеки път, но продължаваш да упорстваш.
- Паниката, когато някой те попита коя е любимата ти книга.
Моментално изключваш, забравяйки всяка книга, която някога си прочел. Всъщност знаеш ли изобщо да четеш? Не, изглежда малко вероятно.
- Поставяйки си прекалено амбициозно предизвикателство в Goodreads.
“Тази година аз ще прочета 45 книги. Без проблем. “ Да, бе…
- Вадиш десетки книги от библиотеката, все едно ще ги четеш всичките.
Със сигурност имаш не повече от около час свободен, за да почетеш в следващите три седмици. Но вадиш шест книги, откачен идиот такъв.
- Физически да ти е невъзможно да преминеш през книжарница.
Тези проклети оферти три за две!
- И постоянно си преследван от огромната купчина книги приготвени за четене.
Всички тези книги, които си толкова нетърпелив да прочетеш, изведнъж стават ужасно тъпи, когато се намираш в книжарница. Купчината заплашва да погълне целия под и около леглото, но какво от това. Още книги!
- Батерията на Киндъла ти свършва в най-неподходящия момент.
Като например началото на двучасово пътуване с автобус. Чудесно!
- Вътрешната борба, когато приятел ти поиска книга на заем.
Дали ще ти я върне? Дали ще ти я върне съсипана? Дали неговото удоволствие от четенето ще си струва твоето душевно терзание?
- Мразиш някоя книга и искаш да я захвърлиш, но въпреки това се чувстваш виновен за това.
Ти не би гледал ТВ шоу, което мразиш нали? Защо тогава се чувстваш сякаш се извиняваш на тази книга за това, че не си я довършил? Това ще си остане мистерия.
- Не си в състояние да чуеш каквото и да било, когато си особено погълнат в четене.
Съжаляваш, че четеш докато приятелите и семейството ти говорят нещо в продължение на няколко минути, но също така се чувстваш ядосан, че ти говорят докато четеш.
- И някой те принуждава да прекъснеш по средата на изречението.
“Вечерята може да почака, докато стигна до развръзката! Което е след 30 страници! И това е съвсем приемливо време за мен!“, мислиш ти, изказвайки се изключително неприемливо.