Лира Литературно-рекламна Агенция
Случвало ли ви се е, докато четете книга на Лий Чайлд, да се замислите „Какво име е Ричър?” Или да отворите роман на Майкъл Конъли и някак подсъзнателно да се сетите за Херонимус Бош?
Не сте единствените.
Entertainment попита шестима известни писатели как са избрали имената на някои от най-известните си персонажи и ето какво отговориха те.
Лий Чайлд за Джак Ричър
„Тъкмо бях загубил работата си като телевизионен режисьор. Постоянно си бях в къщи и имах много време да пиша по поръчка. Бях започнал да пиша нещо, което щеше да се превърне в първата книга за Ричър, когато една вечер съпругат ми ми каза: „Ела с мен утре до магазина, защото има много неща за пазаруване”. Тя е дребничка, а аз съм висок и всеки път, когато отивахме до супермаркета, се намираше някоя дребничка възрастна дама, която да каже „Какъв приятен, висок джентълмен. Ще свалите ли онази кутия от високия рафт?” И жена ми казваше „Ако не ти провърви с писането, можеш да станеш „reacher” (буквално – „достигач”) в супермаркета”. И аз си помислих, че това е наистина добро име. После съм срещал поне две бебета, кръстени Джак Ричър, независимо каква е фамилията на бащите. Родителите им са супер фенове и изживяването е наистина странно, защото те идват на срещи за автографи с бебетата и с актовете им за раждане за доказателство. Но винаги фенове са бащите, а майките стоят ммалко по-назад, леко засрамени.“
Кати Райкс за Темперънс Бренън
„През 1987 г. се присъединих към група, решила да обиколи света с името „Семестър в морето”. Една от другите студентки в групата се казваше Темпи, името ми хареса и аз го складирах в ъгълче на мозъка си. Както читателите ми знаят от 18-те романа, главната им героиня е родена в семейството на ирландски католици в чикагското предградие Бевърли. Поради тази причина „Темпи” трябваше да придобие по-приемлива, по-„католическа” версия и затова – Темперънс. „
Майкъл Конъли за Херонимус „Хари” Бош
„Когато бях в колежа, се записах да уча изкуство и по избор на преподавателя изучавахме художника от 15 век Херонимус Бош с неговите творби, изпълнени с хаос, несправедливости, заплата за греха и т.н. И после 15 години по-късно аз пиша първия си роман за лосанджелески детектив и си спомням за тези картини. И видях метафоричната връзка между този човек, разследващ убийства, и художникът, който рисува хаоса. Помислих си, че това странно име би заинтригувало читателите. Те или щяха да познават художника и да прочетат романа, за да открият връзката, или щяха да се чудят от къде идва това смахнато име и затова да прочетат романа. И двата варианта ме устройваха.“
Александър Маккол Смит за Прешъс Рамотсве
„Работех в Свазилент и в съседната къща домашната помощница имаше малко дете. Тя доведе малката си дъщеричка, за да ми я покаже и каза „Това е бебето Прешъс (на български – безценно)”. Когато трябваше да избера име за персонажа си, се сетих за това момиченце, облечено в прекрасна рокля. А в Ботсвана имаше село, наречено Рамотсве и от там дойде фамилията.“
Иън Ранкин за Джон Ребус
„Ребусът е картинен пъзел и аз реших, че в първата ми книга детективът ще получава такива пъзели от своя враг и ще трябва да разбере кой и защо му ги изпраща. Има един английски литературен детектив, който е кръстен Морз, като кода. И си помислих, ако има Инспектор Код, защо да няа и Инспектор Пъзел? Когато написах първия роман, тъкмо правех докторантура. Занимавах се със семиотика и отново се замислих колко умно е декетвивът да се казва Инспектор Пъзел. А после прекарах години в обяснения защо съм избрал това име. 10 години след публикуването на първия роман в един бар в Единбург се натъкнах на човек, чиято фамилия беше Ребус. Поисках телефонен указател от бармана и потърсил Р като Ребус. Човекът се казваше Джоуи Ребус и живееша на улица „Ранкин Драйв”. Не е ли странно?“
Уолтър Мозли за Изи Роулинс
„В повечето случаи изкуството разкрива подсъзнанието. Роулинс просто ми звучеше добре, а Изи (на английски – лесно) му пасна, защото такъв беше животът му. Но не съм го планирал така. Може би подсъзнанието ми е нашепнало „Уолтър, знаеш ли, имам една идея…”
