Лира Литературно-рекламна Агенция
Ралица Маркова – „Хеликон-Витоша“
Философски притчи“, „алегорични творби“, „религиозни теми“ – все понятия, които в повечето от нас предизвикват тежка въздишка и усещане за сложен диалог. Това не се случва, докато четем творбите на Е.Е.Шмит. Да, те се базират на подобни категории, а през лекия език провеждаме собствения си коментар без усилие. „Когато бях произведение на изкуството“, също е поднесена увлекателно, но си мисля, че е по-скоро социален текст, героите и диалозите в него са по-критикуващи и като че ли по-прями, а смисловите ядра поставят въпроси и коментират доста остро днешното, зрелищно общество.
Разказът започва в момент, в който млад човек решава да прекъсне живота си, защото се смята за толкова жалък и анонимен, та на моменти е дори невидим за околните. Срещата му с неочакван благодетел обаче, отрежда друг развой на сюжета и героят преминава през различни физически и духовни промени, свързани с желанието на благодетеля да отнеме свободата му. Съвсем очевидно, сблъсъкът е със самия дявол, който превръща героя в своя обезобразена творба – без помен от предишната му безличност, привлякла отдавна търсена известност. По този начин Е.Е.Шмит разгръща дискурс, актуален столетия наред относно изкуството, модните тенденции в него, социалните нагласи и отношение към това, кое е определящо – авторовото намерение или публиката; може ли да съществува изкуство без едно от двете; къде е границата със зрелището; и не на последно място – има ли изкуство без индивидуалност.
Подобно на класическите текстове по тази проблематика, Е.Е.Шмит намира начин да приюти нашето „произведение“ на пуст морски бряг, при, забележете, сляп художник, който успява да провиди истинската същност зад външната уродливост на мъжа. За кратко време между тях се създава истинска близост и човешка обич, които връщат към основни морални категории и норми в собствения ни живот.