Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила ЕЛЕНКОВА
Знае се отдавна, че вярата и църквата са две отделни понятия. Виждаме разминаването на нашия, източноправославен клир и народа, който му принадлежи. Те се срещат предимно по празници или щом разкаянието взаимно ги тласне един към друг. Художествената литература като арбитър на тези отношения показва ако не правия, то със сигурност различния път. „Конклав“ на английския писател Робърт Харис отваря портите на Ватикана, за да допусне читателите до важна за Римокатолическата църква церемония – изборът на нов папа. Заради смъртта на предишния там се стичат кардинали от всяка точка на планетата. В тайно гласуване те трябва да предопределят съдбата на милиони хора. Общи молитви и телевизионни камери са насочени към площад Свети Петър, но докато види белия дим и чуе тържествения звън на камбани, с които конклавът оповестява решението си, светът се променя. Хубаво е, че четем по тази тема роман от майстор разказвач. Бивш политически журналист, възпитаник на Кеймбридж, Робърт Харис знае докъде се простира ритуалът на тайнството в библейски смисъл и къде започват обществените манипулации в съвремеността. Затова пише антиутопия, базирана на достоверни факти и наситена с предупреждения. Минава ни през ум напоследък, при форуми от такава величина, какво би станало, ако в тълпата се вреже кола-бомба. Че не е далеч времето, когато модерната политкоректност ще доведе на власт транссексуален папа, а обсебилият всичко материализъм едва ще различи административна грешка от истински морален грях. Това не е повърхностен сюжет за духовно въздействие върху публиката, нито опит да се принизи християнството. Напротив, авторът честно разглежда отношенията между корумпирани църковни служители, чиито боричкания в един конклав от бъдещето правят паралел с изолацията на самата религия днес. Която ни кара да се съмняваме. И да зачеркнем сериозни убеждения или важни фигури от йерархията на ценностите си, без да сме се запитали – има ли с какво да ги заменим?
