Лира Литературно-рекламна Агенция
Броят на книгите, които не са върнати в публичните библиотеки във Великобритания, може да е дори по-висок от официално обявените 25 милиона заглавия, твърди в. „Гардиън“. Това пък означава, че количеството книги, които могат да бъдат използвани в читателските институции, е намаляло с над 50% от 1996 г. насам. Библиотеките на Острова апелират за провеждането на национален одит, за да се разкрият реалните мащаби на книжното бедствие. Това е и желанието на Британския библиотечен институт, изразено в официално писмо и посочено сред мерките за нарастване на икономическия растеж на страната.
Официалните данни на Британския институт за публични финанси сочат, че в библиотеките се съхраняват 52.3 милиона книги в края на 2016 г., което означава намаляване с 25 милиона от 1996 г. насам. Но тези цифри отразяват компютърни досиета, а не реални физически проверки, извършени от библиотекарите. По-рано през седмицата след инвентаризация стана ясно, че библиотеката в Съфолк разполага с 10 000 книги по-малко от отчетените в електронния ù каталог. Вътрешни източници посочват, че вероятно подобна е ситуацията във всичките 151 библиотеки в Англия и Уелс, където заради бюджетни съкращения библиотекарите нямат възможност да контролират физическите наличности.
Един от инициаторите на одита Тим Коутс твърди: „Не е само в Съфолк, това е национален проблем, тъй като заради съкращенията библиотекарите не могат да си вършат работата като хората“. Той допълва, че на книжната индустрия е добре известно, че наличностите винаги се различават от вписаното в дигиталните каталози, включително и в книжарниците. Изпълнителният директор на Британския институт за публични финанси Ник Пуул подкрепя тази теза с уточнението, че последните 6 години на затягане на коланите са лишили библиотекарите от възможността да се грижат за книжните колекции: „Нуждаем се от национален одит на библиотеките, защото публичните книжни ресурси и употребата им излязоха от фокуса на вниманието ни“. За ситуацията Пуул обвинява бюджетните съкращения, които по отношение на библиотеките само през 2016 г. са 25 милиона паунда. От 2010 г. насам 8000 са съкратените библиотекари, а след 2008 г. библиотеките са намалели с 340. Намалява и средната бройка книги, съхранявани в една библиотека.
Книги се губят заради повредата им, заради загуби и кражби. Някога те автоматично се заменяха, но днес за това няма бюджет. Съкращенията в Бирмингам, например, доведоха до пълна липса на публично финансиране за нови книги в 38-те библиотеки и някои от тях се обърнаха към обществеността с апел да дари нови заглавия. Според представители на обществените библиотеки, липсите в Съфолк са нормални, проблемът е, че няма средства да се възстановят. Бюджетите за книги са първите, които търпят съкращения, защото са най-малко видими за широката общественост. Според библиотечната общност, най-много се крадат детски книжки и литература за взаимопомощ.
Местните власти обвиняват за разрухата в библиотеките централното управление. Според Ян Стивънс от Асоциацията на общините, местните власти са поставени между чука и наковалнята: „От една страна, недостигът в социалната сфера ще достигне 2.6 млрд. лири до 2020 г. От друга, държавните субсидии към местните власти са намалели с 40% само през последния парламентарен мандат“. От Британския институт за публични финанси предлагат библиотеките да бъдат поставени под специална защита, така че да не им се отразяват съкращенията в местните бюджети. Също така искат централната власт да оцени ролята на институциите в разпространението на знание и информация, което е жизнено важно за икономическото развитие на страната. Описвайки инвестициите в библиотечния и информационния сектор като инвестиция в икономиката с ниска стойност, но висок ефект, Пуул, пише: „Като нация, която повече от всякога се нуждае от инвестиции в знанието и уменията, позволяваме да бъдат закрити поне 10% от публичните и училищните библиотеки, а други са принудени да прибягнат до драстични съкращения на работното време и предлаганите услуги“.
През декември 2016 г. специално създадена правителствена работна група обяви стратегия за справяне с проблема. В нея се казва, че само за една година с 50% е нараснал броят на включените в библиотечните каталози електронни книги и списания.
