Людмила ЕЛЕНКОВА
Странна закономерност има във факта, че на днешния ден, 9 ноември, са родени двама визионери на бъдещето – американският астроном Карл Сейгън (1934 г.) и българският писател Павел Вежинов (1914 г.)
Сейгън защитава изкуствения интелект, изследва космоса и Слънчевата система, обитаемия свят на други планети и разказва колко сме незначителни, уязвими и лутащи се в една неразгадаема вселена. Във вътрешното си пътешествие той стига до категоричен извод – „Какво страхотно нещо е книгата. Тя е плосък обект, направен от дърво с гъвкави части, върху които са напечатани забавни тъмни завъртулки. Но е нужен само един поглед към тях и влизаш в главата на друг човек, може би някой, който е мъртъв от хиляди години. През хилядолетия авторът говори ясно и в тишина в главата ти, директно на теб. Писането може би е най-великото човешко откритие, което свързва хора, които никога не се запознават; хора, живеещи в различни епохи.“
През соца един от най-четените писатели, докоснали света на фантастиката, е Павел Вежинов. Неземното поведение на неговите герои помага и до днес на поколения българи да превъзмогнат гравитацията на шлифованата битова проза. Читател, преминал „Бариерата“, „Нощем с белите коне“, „Сините пеперуди“, „Белият гущер“, „Езерното момче“ и десетки обичани творби, се чувства готов за скок. Независимо дали времето му слага пранги или му дава криле. Колкото и да се тревожи, всеки запазва с тези книги усещане за сигурност, топлота и великодушие. “Единственото спасение срещу неумолимостта на съдбата е да се върви срещу нея. Така поне на човек му остава шансът на случайното разминаване”, пише Вежинов. Надяваме се, че някъде той проблясва като „Бледа синя точица“ редом с Карл Сейгън – двама от хоризонта на най-чистото и безоблачно бъдеще. А книгите им нека да ни водят.