Лира Литературно-рекламна Агенция
Мисли го Петър Станчик, който връща часовника на времето до 1866 г. И убийствата могат да започнат…
„Мелница за мумии” – каза и при гостуването си в София авторът, – не е просто криминален роман. Смесват се различни сюжети, като всеки от тях е по своему важен.”
И наистина, отличена с най-престижната в Чехия награда „Магнезия литера”, книгата е пъстър и завладяващ пъзел от преживявания на ръба на нормалното. Главният герой е инспектор от полицията, който още в първата глава се влюбва съдбоносно в крехко девойче. От голямата любов обаче го делят и кулинарни, и плътски изкушения.
„В книгата ми има толкова много кръчми, защото навремето в Прага там се е правела истинската политика, там са се взимали важните решения”, допълва сам Станчик.
Сюжетът на „Мелница за мумии” е хитроумен сбор от реални събития и брилянтна фантазия. Ако едната глава описва хронологично исторически разиграли се случки, то следващата побира някоя авантюра, а след още някоя и друга страница пък ставаме свидетели на гротесково приключение.
При излизането си в Чехия „Мелница за мумии” е обявена за „най-пражката книга” именно заради това, че сюжетът основно се разиграва по исторически известни и обичани места. Сам Станчик обича историята и с радост я изследва. Преди време той например публикува книга-документ за огромен параклис, наречен „Божието тяло и кръв”, който по-късно бил съборен. Освен изследователските си книги на историческа тематика, пише и за деца.
„Дъщерите ми играеха прекалено много компютърни игри и затова започнах да създавам приказки за деца – с надеждата, че ще ги отделя за малко от компютъра. В моите истории има интерактивни елементи. В края на всяка глава се събират точки и крайният резултат ти дава възможност да избереш един от няколкото финала на приказката.”
Да се върнем обаче на фантасмагоричността в „Мелница за мумии”. Комисарят Дурман е станал обект на преследване от тайнствен орден, наречен Ordo Novi Ordinis. От друга страна, налудничав убиец избива пражките пощальони по начина, по който са загинали най-известните светци. Насред тези събития остава време да се запознаем с реални фигури от чешката история като самия Сметана и поета Неруда, пък и с поизмислени, като изобретателите на машина за раздвижване на мозъка и съвсем истински аероплав, т.е. самолет.
„В книгата има моменти, изпълнени с насилие, а също и други, които са по-скоро забавни. Но заради кървавите елементи не бих препоръчал „Мелница за мумии” на читатели с по-слаби нерви.”
Петър Станчик се изявява още от 80-те години на чешката литературна сцена. Познат е и като поет. Дълги години пише с псевдоним – обяснява го с нуждата от променена самоличност още в тоталитарно време. „Исках да изградя по-възвишен себеобраз и затова избрах името Петър Одило Страдицки.” Днес обаче Петър Станчик си е… Петър Станчик.
На литературния връх го издига именно „Мелница за мумии”. За да обрисува истински атмосферата на Стара Прага, използва Речник на чешките архаизми. „Всеки писател създава своя собствена реалност – казва Станчик, – така че писането е нещо като алхимичен процес, в който думите се превръщат в изречения, а оттам и в цели книги.”
Доказателство е и „Мелница за мумии” – алхимична в същността си и интригуваща като характер. И заради сюжета, и заради автора си. Той сам го показа на живо при гостуването си в София.
Как работи „Мелница за мумии” ви демонстрира Краси Проданов
Снимките са на Деница Проданова
