Лира Литературно-рекламна Агенция
Наскоро излезе новата книга на Недялко Славов „Камбаната”. За казаното и премълчаното в нея и за съдбата на България днес носителят на наградата „Хеликон” за 2015 г. бе любезен да отговори на Людмила Еленкова:
Господин Славов, скоро след „432 херца“ ни представяте заглавие с друга акустика – „Камбаната“. Докато пишехте тази книга, кое звучеше по-силно в главата ви – нежен камбанен звън или оглушителен грохот?
В главата ми звучеше оглушителна тишина. Тази тишина звучи над все по-обширни български територии. Това е тишината между двата удара на камбаната.
Защо проектирахте нещастната участ на бивш затворник върху съдбата на обезлюдяващо се българско село?
Трябваше ми остър, драматичен образ. Трябваше ми шекспиров декор за драма.
Има ли прототип този герой, познавате ли лично подобен човек или е събирателен образ на много случаи, свързани с битовата престъпност, отразени в медиите?
Да, имам прототип. Дори го познавах като дете, дори сме играли на чилик, ритали топка, ходили на риба заедно. Дори бяхме приятели. Вероятно, ако Съдбата ми беше скроила друга шапка, можех да бъда на негово място. Беше прекрасно дете, което животът и съдбата направиха звяр, а по-сетне кръстът го извиси.
Оправдавате ли действията му?
Литературата не оправдава и не обвинява. Тя изразява.
Как във време, когато българинът най-малко би защитил вярата си, Вено взема така присърце пазенето на една празна църква?
Не вярвайте на това, което ви внушават. Българинът носи вярата си. Е, „помагат” му отвсякъде да я забрави, но кръвта има страхотна памет. Там медиите, лъжата и властта не могат да достигнат.
Защо циганка е голямата любов на този мъж – заради романтиката или като доказателство, че кръвта вода не става, тоест съжителството на тези два различни етноса е обречено?
Всеки истински мъж е имал по една или няколко циганки през живота си. И буквално, и преносно. Ла донна е мобиле. Човешкият дух, в частност и женският, е катунар по природа. Какво беше казал Петьофи: „Две неща бих желал на земята/това са любовта и свободата!/ Животът си бих жертвал за любов/ и любовта да дам за свободата съм готов!” Любовта между Вено и Лейла не е обречена. Тя е онази любов, която е Вечна. Тя не се прекъсва от смъртта. А относно обречеността между етносите – познавам стотици, хиляди обречени бракове между българи и българки.
Като човек с немска жилка, вярвате ли че България може да бъде силна национална държава или това не е в наш интерес?
Главното обвинение срещу българина е, че е индивидуалист. Но той е такъв, защото никога не е имал държава, която да го защитава. А не е имало такава държава, защото просто не са позволявали на малкия ни смел, честен, достоен и красив народ да я има. Нашата трагична участ се определя от геополитическото ни място. Просто се намираме на митницата на два континента – Азия и Европа, а митниците са любимото място на империите и търговците.
Има ли някой, на когото вие с чиста съвест бихте запушили ушите и вързали ръцете, за да не чува и не докосва българската камбана?
Да, има, но няма да ви кажа кой е. Защото и вие знаете кой е. Или по точно – кои са.
Ако трябва да озвучим с музика вашата книга, коя българска народна песен би ѝ прилягала?
„Хубава си, моя горо…”
