Лира Литературно-рекламна Агенция
КНИГАТА „Домът на мис Перигрин за чудати деца“, която нашумя напоследък покрай филма на Тим Бъртън, ни накара да я отворим отново. Вторият прочит донесе и нова гледна точка. Какво открихме?
Че авторът Рансъм Ригс е превърнал любимото си хоби в литература. Той събира фотографии и така му хрумва да използва около 40 снимки от своята колекция буквално, за да ги направи на книга. Защото не можеш да четеш текста без снимка на отсрещната страница. Това допълва усещането за документалност.
Цитирането на Ралф Уолдо Емерсън в романа не е случайно. Родоначалникът на трансцедентализма в САЩ залага във философията си идеята, че имитацията е самоубийство, а човек трябва да се приема – за добро или зло – такъв, какъвто е.
Смело можем да кажем, че Домът за чудати деца от отдалечено пространство наподобява енергиен портал, в който, за да разпознаеш невидимото, трябва да фалшифицираш реалността. Затова в мъгливото тресавище на остров, сред крясъците на птици неколцина стари души обитават тела на деца, замръзнали във времето на една и съща дата. Фактът, че левитират, притежават свръхестествени способности и заемат необикновени форми, е начин да се върнат в смъртното си тяло.
От дълбините на еврейски окултни традиции води разказа си и Мис Перигрин – “Оцелелите живеят прикрито, като нас. В миналото можехме необезпокоявано да се смесваме с обикновените хора. Някъде ни разпознаваха като шамани и мистици, допитваха се до нас във време на беда. Малко култури обаче запазиха подобни хармонични връзки с нашите люде. И те са най-вече на места, където нито съвремието, нито основните религии успяват тайно да се настанят. Такъв е островът на черната магия Амбрим, на Новите Хебриди. Отдавна обаче светът като цяло се обърна против нас. Мюсюлманите ни прокудиха. Християните ни горяха като вещици. Дори езичниците в Уелс и Ирландия в крайна сметка решиха, че сме злотворни чародеи и духове, които променят облика си.“
Препратките към военната история също са конкретни. Главният герой, 16-годишният Джейкъб (Якоб) влиза в миналото на своя дядо, който в началото на Втората световна война е спасен в приют на остров, близо до Уелс, заедно с още десетина деца – бегълци от Полша, Австрия и Чехословакия. Тъй като наблизо е разположена противовъздушна батарея, къщата попада под ударите на нацистките бомбардировачи, а децата… повечето загиват. Тяхното летоброене започва и свършва на същата дата, година след като Франция и Великобритания обявяват война на Германия – 3 септември 1940 г. Изкривяването на времето почва именно с отнетите им животи, дописани чрез избелели фотографии.
Стигнахме и до мис Перигрин. Както всичко в тази книга, успяла да преработи страховитото, срещу образа на пазителката на дома стои снимка на жена с лула, копие на – Шерлок Холмс, като името й означава сокол скитник. Тя винаги намира начин да изпълни дълга си и отговори, в които допълнително да намерим убежище и още смисъл… А сравненията на приключенията тук с романа за Хари Потър олекват в полза на Алиса. Нима се заблуждава някой, че това са просто детски книги?
ФИЛМЪТ разчита преди всичко на умението на Тим Бъртън да създава невероятни зрелища. В случая книгата на Рамсън Ригс като че ли му предоставя от всичко най-любимо – налудничав, леко плашещ сюжет, странни герои, порция свръхестествени събития. Така че за режисьорът Бъртън остава да разбърка тестето черно-бели снимки, които придружават книгата, и да ги оцвети със своята кино фантазия.
„Домът на мис Перигрин…” се е превърнал на голям екран в смразяващо фентъзи, което може с еднакъв успех да ви заплени, разсмее и уплаши. Насочен е към онези от нас, които обичат фантасмагоричното да е и малко фатално. Почитателите на Тим Бъртън определено ще са във възторг от леко мрачния вид на филма, подсилен с играта на Ейса Бътърфилд, Ева Грийн, Самюъл Л. Джаксън, Ела Пурнел, Рупърт Еверет, Джуди Денч и др. А изгледате ли веднъж „Домът на мис Перигрин…”, ще ви се прииска да попаднете в този странен свят поне още веднъж… чрез книгата.
„Домът на мис Перигрин за чудати деца” посетиха Люси Еленкова и Краси Проданов
