Начало / Критика / Защо Дж. К. Роулинг трябва да получи Нобелова награда

Защо Дж. К. Роулинг трябва да получи Нобелова награда

Джеф О‘Нийл, www.bookriot.com

Остават броени часове до обявяването на името на носителя на Нобелова награда за литература за 2016 г. Това ще стане утре, в ранния следобед. Спекулациите и прогнозите за това, кой ще бъде избран обаче продължават от месеци. Дали Харуки Мураками, или Филип Рот най-накрая ще бъдат удостоени с най-голямото литературно отличие? Дали Джон Банвил, Милан Кундера, Амос Оз ще се покрият с нова слава или пък пак ще бъде избран по-малко популярен на Запад автор… Кой знае. Всички сме в очакване.

Джеф О‘Нийл от www.bookriot.com има по-различно становище. Той номинира авторката на поредицата за Хари Потър Дж. К. Роулинг, която в последните повече от десет години се утвърди като една от най-популярните писателки в света. С милиони продадени копия и успех след успех британката е сред най-богатите автори в света. Ето какво пише О‘Нийл за причините, които, според него, трябва да донесат и Нобел на Роулинг:

„Миналата седмица стана ясно, че през 1961 г. К. С. Луис е номинирал Дж. Р. Р. Толкин за Нобелова награда за литература, но Нобеловият комитет е отхвърлил номинацията. Съществува отдавнашна полемика за стойността на творчеството на Толкин и това, дали той заслужава Нобелова награда. Тя става още по-интересна с оглед на случилото се зад кулисите на издигането на номинацията му. Според члена на Комитета Андерс Остерлинг авторът на „Властелинът на пръстените“ „не е наложил висота на разказваческото изкуство“.

Всеки запознат с историята на Нобеловите награди би бил изненадан от такова становище. Всички знаят, че в Комитета се държи на литературността (а напоследък и на неразбираема политичност). Именно на принципа на литературната изключителност се разчита при избора.

Но какво точно би трябвало да означава „литературната изключителност“? Когато основава литературната награда, Алфред Нобел постановява, че тя трябва да се дава на човек, който „е написал най-впечатляващия труд с идеална насока“. Но какво е „идеална насока“ не е ясно. Затова наградата се връчва на автори, които припокриват някакъв литературен идеал.

В наше време вече имаме доказателства не толкова какво прави едно произведение изключително литературно, а какво това означава за Нобеловия комитет. Шведският поет Томас Транстрьомер например получава наградата през 2011 г. „защото чрез своите сбити, полупрозрачни образи осигурява свеж допир с реалността“. През 2009 г. лауреат става германската писателка Херта Мюлер, която е удостоена за своята „концентрирана поезия и честна проза, която дава образ на обезправените“.

Всъщност структурата на тези две обосновки е повтаряна при повечето описания на творчеството на наградените и показва точно как Комитетът си представя върховите постижения на литературата: комбинацията на прeмерено майсторство („концентрирана поезия, сбити, полупрозрачни образи“) и важни теми („образът на обезправените“ и „свеж достъп до реалността“). Тези определения изглеждат доста обосновани и обхващат едновременно естетиката и тематичните търсения на повечето читатели, когато се става дума за литературна стойност.

Но също така представлява доста ограничено съобразяване с това, което „идеална насока“ на литературата би трябвало да представлява. Мисля си за това каква е целта на литературата. И това, което ми хрумва е „четенето само по себе си“. В крайна сметка четенето е целта на всичко, то е това, което вдъхновява хората, това е „идеалната насока“ на литературата. А има ли писател, който повече да вдъхновява хората да четат и препрочитат, от Дж. К. Роулинг?

Оставете настрана художествения императив и помислете: тя е първият писател, който пленява отново и отново малките деца, онзи, с който те започват да четат и се запалват по четенето. Да, не пише велики фрази, няма как да спорим за това. Но това не е най-важното. Въпросите, които задава, героите, които изгражда, ценностите, които прокламира – всичко това резонира със съвременния свят.

А какво друго можем да искаме от една книга?“

Прочетете още

bakman02

Топ книгата: Бакман е от изчезващия вид на добрите хора

От „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“, та до „Нещата, които синът ми …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *