Съществуват литературни конспиративни теории, които предизвикват дебати сред читателите – ето и най-популярните от тях, представени от „Рийдърс Дайджест“:
Мечо Пух и умствените разстройства
Съществува теория, която описва всеки герой от „Мечо Пух” през призмата на различни умствени разстройства.
Мечо Пух: Обсесивната му любов към меда насочва към хранително разстройство, а неспособността му да се фокусира за дълго време върху дадена тема е знак за Синдром на дефицит на вниманието.
Прасчо: Със своята нервност и заекване Прасчо явно страда от високи нива на тревожност.
Тигър: С отявлената си енергичност и неспособността си да стои на едно място, този герои лесно може да се свърже със Синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност.
Йори: Заради мрачната си перспектива и липсата на позитивни емоции той явно страда от депресия.
Бухал: Въпреки че е изключително умен, Бухал не може да чете и явно страда от дислексия.
Кенга: Тя е свръхзагрижена майка, вечно предпазваща сина си от собствените му решения – очевидна социална тревожност, съчетана с покровителствени тенденции.
Ру: Невъзможността му да осъзнае опасностите и вечното седене в джоба на мама могат да са резултат от нейната свръхпротективност или да са знак за аутизъм.
Зайо: Подреден и вманиачен, заекът очевидно страда от обсесивно-компулсивно растройство.
Кристофър Робин: Най-шокиращият елемент от тази теория е, че той страда от шизофрения, а останалите персонажи са плод на неговото въображение.
Тази теория е представена за първи път в Журнала на канадската медицинска асоциация през 2000 г.
Убежището Хари Потър
Има много теории около Хари Потър – че Рон и Дъмбълдор са един и същи човек, пътуващ във времето, че убивайки Волдемор, Хари става безсмъртен, но губи възможността да види семейството си отново. Но като продължение на темата за умствените разстройства съществува теория, според която Хогуортс е измислен от Хари, Дърсли са истинските му родители, а другите му родители са измислени и всичко това е отговор на травма, получена в реалността.
След като напада Дъдли Дърсли, родителите на Хари решават, че не могат да се справят с делюзиите и менталната му нестабилност, поради което го изпращат в институция – това е вариантът на Хогуортс от реалността.
Авторът на теорията прилага различни доказателства, сред които привързаността на Хари към Луна – а от думата луна произлиза и лунатик, което се свързва с нестабилности в поведението. А Волдемор и Хари – дали не са един и същи човек и дали злият магьосник не е бъдещето, с което момчето трябва да се справи?
Теорията завършва там, където завършва и книгата – по време на разходката с Дълбълдор на гара Кингс Крос. Хари пита „Кажи ми това истина ли е или се случва само в моята глава?”, а отговорът е „Разбира се, че това се случва само в главата ти, Хари, но защо това трябва да означава, че не е реално?”
Съществува и един пресилен, но доста убедителен елемент. Джоан Роулинг създава неправителствената организация „Лумос”, чиято мисия е да се сложи край на отглеждането на деца в институции в цяла Европа.
Филмът и книгата „Вълшебникът от Оз“ завършват по съвсем различен начин. В книгата Дороти се завръща при милата си леля Ем, която я пита къде е била. Във филмовата версия от 1939 г. Дороти се събужда в леглото си и заявява, че Оз е един прекрасен сън. Но можем ли да приемем тази теория предвид големия брой продължения и разклонения на сюжета?
Ако Оз съществува, тогава можем да приемем, че е паралелен свят, в който живеят алтернативни версии на хората от живота на Дороти. В края на филма тя казва на семейството си, че те са били в съня й. Това виждат и зрителите, но в алтернативния свят липсва алтернатива на самата Дороти.
Друго нещо, което зрителите не виждат, е Странната вещица от Изтока. Но е всеизвестно, че тя умира, когато къщата на Дороти се приземява върху нея. Известно е и че носят еднакъв номер обувки – дали не са всъщност едно и също лице? Дали смъртта на вещицата не е умел начин да се избегнат парадоксални ситуации от смесването на две реалности? Дали Дороти буквално не влиза в ролята на своята паралелна алтернатива?
Това е във филма, но и в книгата се откриват намеци, че Дороти е вещица.
Няма съмнение, че има нещо особено странно в персонажа на Артър Конан Дойл Шерлок Холмс, но дали той и д-р Уотсън са любовници? Всъщност има такава теория.
В последните филмови адаптации се прокрадва лек флирт между двамата, но дали такова е било намерението на Дойл? По негово време хомосексуализмът се счита за престъпление. Оскар Уайлд, който е добър приятел на Дойл, е арестуван заради връзката си с мъж. Ако Холмс и Уотсън имат връзка, то тя трябва да е била тайна.
Най-сериозната насока в тази посока е първото мнение на Уотсън след запознанството му с Холмс – той сравнява ексцентричността му с тази на Огюст Дюпин – геят детектив, описан от Едгар Алан По.
60 истории и три провалени брака по-късно изглежда, че единственото постоянно нещо в живота на детектива е Уотсън. Холмс е представян и като особено подозрителен към жените – той твърди, че никога не може да им се има пълно доверие, непроницаеми са и рядко го привличат. В сравнение мъжете, според него, са пълнокръвни, изпълнени с дух и енергия – доста далеч от съвременните хетеросексуални стандарти.
Но това, което прави връзката им най-съмнителна, е интимността, която съществува между двамата, знаците на възхищение и привличане, доверието и състраданието, което те демонстрират един към друг.
Отговорът на любима книга ли се базира? Тя „Брулени хълмове” ли е? Значи любима ви е Емили.
Но по-точният отговор е Бронуел Бронте – братът, който е истинският автор на книгите, издадени под имената на неговите сестри, твърди поредната конспиративна теория.
Теорията се ражда 20 години след издаването на „Брулени хълмове”, когато става ясно, че тя не е написана от мъж на име Елис Бел, но от жена. Анонимна статия от 1867 г., че такава творба не може да е написана от плаха жена на средна възраст.
Според нравите във Викторианска Англия със сигурност авторът трябва да е мъж, при това мъж, който е споделил детството си с предполагаемата плаха жена, разменял е истории с нея и самият той е приличен поет. Приятели на Бронуел твърдят, че са чували той да чете пасажи от свой ръкопис, които много напомнят за части от „Брулени хълмове”. Споделял им и намерението си да напише книга.
Бронуел бил талантлив, но получавал само откази от издателите. Той никога не постигнал успеха на трите си сестри и накрая им завидял. Дали завистта го е накарала да лъже за „Брулени хълмове”? Или може би зад книгата стои кражба, която тласка Бронуел към алкохола и опиатите, които влошават туберколозата му и го убиват.
Конспиративните теории в литературата не могат да минат без Шекспир – и до днес се спори дали той стои зад великите пиеси и кой действително е авторът на шедьоврите.