В „Яж, моли се и обичай“, която я направи прочута по цял свят, Елизабет Гилбърт говори за мъже, любов, храна, влюбване. В продължението „Кажи Да!“ тя разказва за брака си. Животът обаче понякога поднася изненади. Преди няколко месеца Гилбърт обяви, че се развежда със съпруга си Хосе Нунес, за когото разказва в бестселърите си. Това обаче не е всичко. Гилбърт публично призна и причината – любовта й към сирийската писателка Райя Елиас.
Предлагаме Ви трогателната, но и трагична изповед на Гилбърт за отношенията й с Елиас, която се бори с тежка болест.
„Аз и Райя
Скъпи прияттели,
Искам да ви кажа нещо, което се надявам да приемете с отворени сърца.ME & RAYYA
Тази пролет научих нещо, което промени живота ми завинаги. Най-добрата ми приятелка Райя Елиас беше диагностицирана с панкреатит и рак на черния дроб – нелечима болест.
Когато научих за диагнозата на Райя, истинска пропаст се отвори в сърцето ми и цялото ми същество пропадна в нея. От този момент нататък всичко е посветено на НЕЯ. Отказах всички ангажименти, които можех и единственото място за мен е до нея, където е от много време.
Много от вас вече знаят какво означава Райя Елиас за мен. Да, тя е най-добрият ми приятел, но винаги е била повече от това. Тя е моят модел за подражание, моят спътник в пътуванията, мой източник на светлина, мой довереник. Тя е моят ЧОВЕК. Говорила съм за нея много – онлайн и на живо. Някои може би са ни виждали как заедно говорим пред публика през годините. Всеки видял ни, знае колко отдадена съм на Райя – никога не съм го пазила в тайна.
Но нещо се случи със сърцето и ума ми в дните след диагнозата. Смъртта или поне усещането за нея премахна всичко, което не е истинско и аз осъзнах, че аз не обичам Райя – аз съм влюбена в нея. И нямам време да отричам тази истина. Мисълта за деня, в който тя ще си отива в студеното болнично легло, без да знае истинските ми чувства… тя беше немислима. Това е истината и в момента, в който я усетих в сърцето си, нямаше как да я игнорирам повече.
Но какво трябваше да направя с нея?
Сега ще ви споделя нещо, което научих от Райя през 15-те години на нашето приятелство. Тя е най-смелият и честен човек, когото познавам и научих от нея за куража и честността повече, отколкото от всеки друг човек. Ето и нейната мантра за истината, която чувах толкова много пъти в толкова много трудни ситуации:
„Истината има крака – тя винаги стои на тях. Когато всичко друго отиде по дяволите, истината е тази, която остава права. Независимо къде се озовеш, винаги можеш да започнеш от нея”.
Така че направих това, на което Райя ме научи – хванах се за истината.
За тези от вас, които следят уравнението, отговорът на въпроса дали това е причината за края на брака ми тази пролет, простият отговор е – да. Не мога да кажа нищо повече по тази тема и се надявам на вашето разбиране.
И ето я настоящата ситуация – ние с Райя сме заедно. Аз я обичам и тя ме обича. Аз вървя до нея в борбата с рака не само като нейн приятел, но и като нейн партньор. Аз съм на единственото място, където имам нужда да бъда – точно до нея.
Причината да не говоря до сега за ситуацията е, че ние с Райя, както и нашите семейства, имахме нужда от този пашкул на уединение, чрез който да преминем през всички промени и да приемем предизвикателствата.
А защо говоря публично сега? Защото съм публична личност.
Лятото за мен беше период на мълчание за нас. Имах нужда от него и съм благодарна, но лятото свърши. Имам работа за вършене, която не мога да отлагам повече. Отново излизам пред аудиторията си в следващите седмици и месеци. Хората отново ще са вторачени в мен и неминуемо ще ме виждат с Райя, защото Господ ми е свидетел – когато тя е достатъчно здрава да бъде до мен, тя ще е точно там. Повярвайте ми, няма да пилеем повече време разделени.
За мен самата е важно да мога да вляза във всяка стая с нея до себе си, да съм открита за това какви сме си една на друга. Ако не мога да бъда себе си – у дома или навън – животът ми бързо би станал объркан, странен и лишен от смисъл. Разбира се, мога да се преструвам, че Райя е все така най-добрата ми приятелка, но това ще е именно преструване. А преструването е отричане, а то те прави слаб и объркан и изисква много усилия, които аз отказвам да полагам.
Ето какво осъзнах: Трябва да живея живота си искрено и това е по-важно от публичността и дори публиката или одобрението и разбирането на другите, или каквото и да било друго. Истината прави живота ми по-лесен, защото обратното винаги усложнява. Колкото и усложняваща да е на пръв поглед истината, тя носи сила. Затова с Райя решихме да говорим публично – за нейния рак и за нашата любов. Правим го за нас, за да е животът ни по-прост.
Аз обаче искам нещо в замяна на своята истина. Всъщност нека започна с това, което не искам. Ако някой от вас, мили хора, иска да ни изпрати информация за лечение за панкреатит или рак на черния дроб – моля ви, не го правете. Когато твой близък се разболее от рак, научаваш, че ВСЕКИ знае поне една история за чудодейно изцеление или за ужасяващи премеждия, която държи да ти разкаже. С Райя вече сме затънали в такива истории за специални диети, удивителни клиники, ужасни доктори, експериментални лекарства, истории… Разбирам, че хората искат само да помогнат, но не ни затрупвайте с повече информация. Райя избра своя път за лечение и е убедена в избора си. Все пак, благодаря ви за грижата!
Но все пак ще ви помоля за нещо. Тъй като вярвам в любовта, ще ви помоля за нея. Ако имате мъничко в излишък в сърцата си, пратете я насам! Повярвайте ми, ще я оценя и усетя. И ще помогне. Защото истината ни води там, където трябва да бъдем, но любовта е тази, която ни лекува, когато достигнем нашето място.
Бъдете благословени и здрави!“
Скъпи прияттели,
Искам да ви кажа нещо, което се надявам да приемете с отворени сърца.ME & RAYYA
Тази пролет научих нещо, което промени живота ми завинаги. Най-добрата ми приятелка Райя Елиас беше диагностицирана с панкреатит и рак на черния дроб – нелечима болест.
Когато научих за диагнозата на Райя, истинска пропаст се отвори в сърцето ми и цялото ми същество пропадна в нея. От този момент нататък всичко е посветено на НЕЯ. Отказах всички ангажименти, които можех и единственото място за мен е до нея, където е от много време.
Много от вас вече знаят какво означава Райя Елиас за мен. Да, тя е най-добрият ми приятел, но винаги е била повече от това. Тя е моят модел за подражание, моят спътник в пътуванията, мой източник на светлина, мой довереник. Тя е моят ЧОВЕК. Говорила съм за нея много – онлайн и на живо. Някои може би са ни виждали как заедно говорим пред публика през годините. Всеки видял ни, знае колко отдадена съм на Райя – никога не съм го пазила в тайна.
Но нещо се случи със сърцето и ума ми в дните след диагнозата. Смъртта или поне усещането за нея премахна всичко, което не е истинско и аз осъзнах, че аз не обичам Райя – аз съм влюбена в нея. И нямам време да отричам тази истина. Мисълта за деня, в който тя ще си отива в студеното болнично легло, без да знае истинските ми чувства… тя беше немислима. Това е истината и в момента, в който я усетих в сърцето си, нямаше как да я игнорирам повече.
Но какво трябваше да направя с нея?
Сега ще ви споделя нещо, което научих от Райя през 15-те години на нашето приятелство. Тя е най-смелият и честен човек, когото познавам и научих от нея за куража и честността повече, отколкото от всеки друг човек. Ето и нейната мантра за истината, която чувах толкова много пъти в толкова много трудни ситуации:
„Истината има крака – тя винаги стои на тях. Когато всичко друго отиде по дяволите, истината е тази, която остава права. Независимо къде се озовеш, винаги можеш да започнеш от нея”.
Така че направих това, на което Райя ме научи – хванах се за истината.
За тези от вас, които следят уравнението, отговорът на въпроса дали това е причината за края на брака ми тази пролет, простият отговор е – да. Не мога да кажа нищо повече по тази тема и се надявам на вашето разбиране.
И ето я настоящата ситуация – ние с Райя сме заедно. Аз я обичам и тя ме обича. Аз вървя до нея в борбата с рака не само като нейн приятел, но и като нейн партньор. Аз съм на единственото място, където имам нужда да бъда – точно до нея.
Причината да не говоря до сега за ситуацията е, че ние с Райя, както и нашите семейства, имахме нужда от този пашкул на уединение, чрез който да преминем през всички промени и да приемем предизвикателствата.
А защо говоря публично сега? Защото съм публична личност.
Лятото за мен беше период на мълчание за нас. Имах нужда от него и съм благодарна, но лятото свърши. Имам работа за вършене, която не мога да отлагам повече. Отново излизам пред аудиторията си в следващите седмици и месеци. Хората отново ще са вторачени в мен и неминуемо ще ме виждат с Райя, защото Господ ми е свидетел – когато тя е достатъчно здрава да бъде до мен, тя ще е точно там. Повярвайте ми, няма да пилеем повече време разделени.
За мен самата е важно да мога да вляза във всяка стая с нея до себе си, да съм открита за това какви сме си една на друга. Ако не мога да бъда себе си – у дома или навън – животът ми бързо би станал объркан, странен и лишен от смисъл. Разбира се, мога да се преструвам, че Райя е все така най-добрата ми приятелка, но това ще е именно преструване. А преструването е отричане, а то те прави слаб и объркан и изисква много усилия, които аз отказвам да полагам.
Ето какво осъзнах: Трябва да живея живота си искрено и това е по-важно от публичността и дори публиката или одобрението и разбирането на другите, или каквото и да било друго. Истината прави живота ми по-лесен, защото обратното винаги усложнява. Колкото и усложняваща да е на пръв поглед истината, тя носи сила. Затова с Райя решихме да говорим публично – за нейния рак и за нашата любов. Правим го за нас, за да е животът ни по-прост.
Аз обаче искам нещо в замяна на своята истина. Всъщност нека започна с това, което не искам. Ако някой от вас, мили хора, иска да ни изпрати информация за лечение за панкреатит или рак на черния дроб – моля ви, не го правете. Когато твой близък се разболее от рак, научаваш, че ВСЕКИ знае поне една история за чудодейно изцеление или за ужасяващи премеждия, която държи да ти разкаже. С Райя вече сме затънали в такива истории за специални диети, удивителни клиники, ужасни доктори, експериментални лекарства, истории… Разбирам, че хората искат само да помогнат, но не ни затрупвайте с повече информация. Райя избра своя път за лечение и е убедена в избора си. Все пак, благодаря ви за грижата!
Но все пак ще ви помоля за нещо. Тъй като вярвам в любовта, ще ви помоля за нея. Ако имате мъничко в излишък в сърцата си, пратете я насам! Повярвайте ми, ще я оценя и усетя. И ще помогне. Защото истината ни води там, където трябва да бъдем, но любовта е тази, която ни лекува, когато достигнем нашето място.
Бъдете благословени и здрави!“