Лира Литературно-рекламна Агенция
Музеят на Керуак, Бъроуз и компания в Норт Бийч набира средства за постоянен дом. Битническият музей е хранилище на голяма колекция, свързана с популярното литературно движение: оригинални ръкописи, първи издания на класики като „По пътя“, писма, а отскоро и колекция с кореспонденция на Нийл Касиди. Но разрастващата се колекция изисква и нарастващи условия за съхранение. Създателят Джери Кимино се надява да купи бивше банково здание, за да има музеят постоянен дом.
Норт Бийч е в епицентъра на битническото движение през 50-те години на 20 век. Джак Керуак го обезсмъртява в „По пътя“ и дори днес могат да се посетят някои от любимите по онова време заведения, включително Везувий, кафе Триест и Спекс. „Битническите ценности станаха ценности на Сан Франциско“, споделя Кимино и още: „Авторите от онова поколение са известни със своята толерантност, приемане на различното и изобщо с всичко, с което един млад човек се идентифицира и до днес“. След 25 години, прекарани в корпоративния свят, Кимино се гмурва в музейната дейност преди 13 години. Пътувайки със съпругата си из Европа, той се натъква на музей на конопа в Амстердам и възкликва: „Ако тук си имат музей на конопа, защо ние да нямаме музей на битничеството в Сан Франциско?“ Съпругата му приема идеята с ентусиазъм.
Над десетилетие от тогава Кимино признава, че е на кръстопът по отношение на музея – неговото минало и бъдеще. Разрастващата се колекция изисква повече място, а това означава той да се превърне в постоянна точка на картата на непрестанно променящия се Сан Франциско. Признава, че настоящият наемодател на музея е страхотен, но се опасява, че сградата може да бъде продадена или мястото да западне, ако той се оттегли от управлението му. „Не са единици малките колекции, които са прибрани от витрините в очакване на по-добри времена. Някои затвориха врати окончателно, а други просто се преместиха в други градове. Но битническият музей не може да последва тяхната съдба – той просто принадлежи на Норт Бийч“. Кимино споделя, че всяка организация, която няма собствена сграда, съществува в постоянна несигурност, поради което стремежът му е да предпази наследството на поколението битнически автори. Решението, според него, е купуването на собствена сграда.
Кимино вече е харесал бивше банково здание и вече е говорил с агента по недвижими имоти. „Двойно по-голямо е от това, с което разполагаме в момента, но процесът ще е дълъг.“ Според него музеят трябва да привлече и други артистични формати под покрива си. Затова има идея за изграждането на мултифункционална сцена. Кимино признава, че не разполага със средства за тази голяма крачка, но това не го спира да планира в новата сграда битническо кафе и дори хотел. И напомня, че през 50-те години в Париж съществува подобен хотел, където са отсядали или живели за по-дълго Гинсбърг, Бъроуз, Керуак и Харолд Норс.
Сградата вече разполага с предварителни скици и дизайн и Кимино не си поставя краен срок за реализирането им. Признава, че планът му е плаващ и е поканил жителите на Норт Бийч също да споделят очакванията си към бъдещото артистично пространство. Вижда бъдещето на проекта в три етапа – купуване на сградата, ремонт и учредяване на фонд за бъдеща финансова устойчивост. Кимино е учредил дарителска сметка, в която набира средства от почитателите на битническата литература в Сан Франциско. „Сред тях търсим своите съмишленици“, обяснява създателят на музея.
