Лира Литературно-рекламна Агенция
Един от най-популярните бизнесмени в България – Стефан Шарлопов – споделя историята на успеха си в книга от поредицата „Лица за милиони” на журналистката Светослава Рудолф. В книгата, озаглавена „Рискувам и печеля” (ИК „Сиела”), ще прочетете подробности за някои от най-рисковите предизвикателства пред магната, за миговете на радост и борба, и за силата да се задържиш на върха повече от две десетилетия.
Стефан Шарлопов никога не е изпитвал притеснения да разказва как е натрупал богатството си и как успешно се менажират толкова много предприятия с различни сфери на дейност. Човекът, в чието портфолио стоят брандове като „Роял кейк”, „Роял фуудс”, „Девин”, „ Шарлопов хотелс” и луксозния град в града – комплексът „Созополис”, откровено разговаря със Светослава Рудолф за инвестицията на огромни суми пари. Бизнесменът открито говори за важни казуси като проекта „Южен поток”, политическите отношения между България и Русия, състоянието на туризма у нас, отношението му към силовите групировки и опита за отвличането му. Разговорът между журналистката и Шарлопов засяга и любопитни подробности от личния живот на предприемача, познат също и като строг шеф от телевизионното риалити „Звездни стажанти”. Той говори свободно за срещата си с първата си съпруга Катя, за отношенията с дъщеря им Ева, за съдбовните случайности, които го отвеждат до 14 години по-младата Бояна, която му ражда две дъщери и две момчета близнаци.
Светослава Рудолф е разследващ журналист с дългогодишен опит в медии като вестниците „Сега”, „Стандарт”, „Труд” и другаде. Известна със смелостта да задава въпросите, които другите не смеят, тя стартира поредицата „Лица за милиони” с идеята да запознае българския читател с някои от най-влиятелните и най-заможни личности в родните бизнес среди. Първа част от серията бе посветена на милионера Красимир Дачев, а сега журналистката с остър език застава очи в очи с безкомпромисния Стефан Шарлопов в книга втора от „Лица за милиони”.
ОТКЪС
Вярно ли е, че човекът е голям, ако може да се нарече с една голяма дума?
Но коя е тази единствена дума за Стефан Шарлопов?
Яростен в бизнеса. Изкусен с политиците. Мъжкар в любовта, укротен накрая от една жена. Гръб, на който се катерят не едно и две, а пет деца.
Един невероятен късметлия?
Може би затова Нова телевизия го покани да играе ролята на Доналд Тръмп, на Боса, в българския вариант на „Звездни стажанти“?
Колко му отиваше на Шарлопов да изрича прочутата реплика „Уволнен си!“ към онзи, който не се бе справил с бизнес задачата. Колко му отиваше да изглежда непоклатим, сякаш той никога не греши, сякаш да печелиш пари е лесна и забавна игра?
Радвах му се, като го гледах в предаването. Защото през годините бях виждала и сълзите му…Последния път, когато се срещнахме, за да завършим книгата за неговия живот, изглеждаше странно умислен.
През октомври 2015 г. лятото все още се държеше със зъби и нокти за Созопол. Стефан току-що се бе върнал от изтощителен крос покрай брега. Седеше по анцуг под чардака си в комплекса „Созополис“, който бе построил срещу стария град, и се взираше в Черно море.
Не можех да разбера – какво толкова имаше да му мисли човек като него? Седеше пред вила за половин милион евро. На главата си носеше бейзболна шапка „Мерцедес“, на лицето – тъмни очила „Булгари“, на китката – лимитирана серия „Юлис Нарден“, а в ръката – химикалка „Шопар“.
Шегата ми увисна в маранята.
Той не ме виждаше. Не виждаше, а като че ли слушаше някого. Вълните, които се громеха нейде под краката му? Въздушните боеве на гларуси и чайки за всяка храна? Или напътствията на Господ, който го терзаеше и тормозеше, преди да му покаже любовта си?
Бе толкова вглъбен, че трудно вадех думите от него.
Пренесъл бе на собствените си ръце огромна скала. Целият бе изранен…
220 000 000 евро.В спомените ми изплува картина: Стефан Шарлопов води хоро и развява огромен байрак.
Парадоксално, хорото се извива в новия му по онова време турски ресторант. Е, как да се открие турският ресторант на Стефан, ако не с трибагреник и българско хоро?
Целият елит е там – купон! Околните се суетят около него, усмихват му се, мъчат се да се присламчат, смучат сили.
Роден на 14 октомври 1962 г., онази вечер Стефан Шарлопов празнува четирийсет и шест години. Млад е, а е натрупал столетия…Четири години по-късно, на петдесетгодишния си юбилей, той се облича от глава до пети като своя адаш, Стефан Караджа. Всички баровци на партито са оставили марките в гардеробите, защото до Стефан могат да се веселят само в народни носии – в потури, сукмани и цървули.
Зад гърба му са останали заводите за хранителни продукти и минерална вода „Роял фуудс“, „Роял кейк“ и „Девин“. Пред него е петзвездната корона на „Шарлопов хотелс“ – хотел „Пирин“ в Сандански, „Янтра“ във Велико Търново, „Мургавец“ в Пампорово, а също – хотел „Палменвалд“ в сърцето на Германия, къщи в Боженци, комплексът „Созополис“…
Животът му е историята на туризма в България.
Не е ли време да викне на Бог:
– Стига! Стига ми!
Пет години по-рано, когато започнахме книгата, се чудехме къде да седнем да говорим надълго и нашироко.
Без да му мисли много, Шарлопов ни покани у дома. Отделил ни бе цял ден, което е чудо, защото по телефона разговорът с него не продължава и минута!
Докато взимахме завоите на Владая, с фотографа Оги Панов се питахме какво ли ще стане сега? Ами ако децата се разтичат и разпищят из къщата? Ако Стефан Шарлопов не е в настроение?…
Селцето Владая е от западната страна на Витоша, на припек. Уютна, заможна къща. Съвсем накрая, до гората и шумящата река.
Влизам и не мога да повярвам на очите си – Стефан, известен с буйния си нрав, се е кротнал през уикенда вкъщи, гука си с жена си и играе с децата като мечок с мечетата.
Малките го гледат в очите с обожание. Цари мир и дисциплина. Но най-дисциплиниран от всички е Господарят на тази хралупа.– Аз вече минах етапа в моя живот, когато никой не знаеше къде ходя и какво правя.
– Имало ли е такъв етап?
– О, ти нямаш представа!… Просто не е истина! Ужас. Младежки години – бачкане, жени, пиене и ядене… Денонощно по ръба на бръснача!
– Сега си домошар?
– Не.
– Не си?
– Домошар съм, но съм балансиран. Обичам компании, обичам…– Можеш ли да кажеш какъв е първият ти спомен? – започвам аз с коронния въпрос на Зигмунд Фройд.
– Мога. Бях на шест години. Първият ми спомен от Бургас – аз съм роден там – е всъщност с моята първа любов от детската градина. Това е първият ми спомен!
– И какво стана?
– Яна… Какво стана? Целунах я… Харесахме се, лежахме на една спалня. Беше ми много интересно!Стефан не чува за Яна никога вече. Но не е чудно защо точно „любовен“ е първият спомен. Ако човек се взре в младежките му снимки, личи темперамент, на който по-късно жените трудно ще устоят.
