Лира Литературно-рекламна Агенция
За всички, които обичат да се придържат към познатото, вместо да се спуснат в неизвестните дебри на литературата, 2016 се очертава като страхотна година, в. „Гардиън“. Тя вече ни дари с наскоро открита история от Биатрикс Потър за сериозна и възпитана млада черна котка, която води двойствен живот, сражавайки се с опасни злодеи. Очаква се публикуването й през септември. През ноември пък на пазара ще излезе нова книга на Толкин: „The Lay of Aotrou and Itroun“ – поема, вдъхновена от келтския фолклор и идваща от най-мрачните кътчета на авторовото въображение, ако се съди от думите на издателя.
Но не само феновете на фантастиката и детската литература ще имат повод за радост през настоящата година. Не от кого да е, а от самия г-н Джурасик Парк Майкъл Крайтън се очаква нов изгубен трилър. Той е намерен сред късните му писания и работното заглавие е „Dragon Teeth“. В него действието се развива в Дивия Запад през 1878 г. по време на по-неизвестната златна треска – тази за фосили. „Когато открих ръкописа, бях моментално запленена – от него звучи гласът на Майкъл, любовта му към историята, изследванията и науката. Всички те са динамично преплетени в епичен разказ“, споделя вдовицата на писателя Шери, която добавя, че споменавания на романа са открити в кореспонденция на Крайтън с известен палеонтолог от Националния исторически музей на САЩ.
Има и новина за още една група запалени читатели – следващия месец от печат излиза загубен ръкопис на Мери Стюарт. „The Wind Off the Small Isles“ всъщност не е точно загубен, просто не попада в полезрението на издателите повече от 4 десетилетия.
Но публикуването на „изгубени“ творби е като ходенето по тънко въже. Читателите могат да приемат творбите напълно безкритично или с най-високите възможни очаквания. „Не е същата“ наскоро се превърна в етикет за втората и последна към момента творба на Харпър Ли „И страж да бди на пост“. Същото се случи и с „изтеклите“ в публичното пространство три истории на Селинджър, които лично авторът забранява да се публикуват до 2060 г. Според критиците едната е „прилична“, докато другите се определят като напълно незавършени творби.
Съдейки по огромните продажби както на Ли, така и на Селинджър, явно интересът на почитателите е по-силен. Само си представете реакцията на публиката, ако отнякъде изскочи загубен ръкопис на Хемингуей или Силвия Плат! Независимо от качеството, явно има автори, на които просто не можем да се наситим.
