Лира Литературно-рекламна Агенция
Написването на цял роман от нулата е голямо предизвикателство, с което се сблъсква всеки писател и изчитането на няколко книги преди това помага, пише в. „Гардиън“.
Писането на художествена проза означава да описваш жизнени характери и добрата новина е, че човешката психология не се е променила драматично в последните няколко хиляди години. Затова и сред най-добрите четива за прохождащи читатели са тези, които изследват човешката природа. Доказателство са книгите, описващи консуматорския тип общество, властвало в Римската империя – те само ни доказват, че всичко ново е добре забравено старо. Същото важи и за еротичната литература – „50 нюанса сиво“ не отстъпва на някои ренесансови писания. Което пък е успокояващо, защото ако още не сме наясно с човешката природа, все още имаме време за изясняване – човечеството не се е запътило в нова посока. И все пак ето някои книги, които показват различните аспекти на човешката същност.
За вдъхновение и усещане за част от общност: „Daily Rituals“ на Мейсън Къри
Писането е самотно занимание и може да ви накара да се почувствате наистина странно, а това не е особено полезно в този занаят. На помощ идва малката книжка на Мейсън Къри, в която той компилира дневните навици и странните фобии на 161 от най-великите писатели, артисти, учени и мислители, сред които и стойката на глава на един от героите на тази творба, който така се борел с творческите си блокажи. До края на това полезно четиво всички ваши лични странности ще ви се струват съвсем нормални.
За да разберете колко правила ще нарушите: „Елементите на стила“ на Уилям Стрънк младши и Е. Б. Уайт
Съвременните норми за писане са актуални от малко повече от век и това е сравнително кратък отрязък. Въпреки това книгата „Елементите на стила“, издадена малко след Първата световна война, е все така актуална. Написана от проф. Стрънк, преподавател в Корнуел, Великобритания, въпреки множеството си обновявания, тя все още носи дъх на тебешир и сака от туид. Но и поражда желание да се пише по онзи класически правилен начин, владял литературата преди повече от век.
За да разграничите ясно един персонаж от друг: „Distinction“ на Пиер Бурдийо
Този текст е социологически, но не се обезсърчавайте от обема, диаграмите и таблиците му – той е златна мина. Тъй като всеки има навика да съди вкуса на другите, по същество всеки човек е сноб. В своята книга Бурдийо картографира различните видове сноби чрез анализ на храната, която избираме, скриновете, в които прибираме дрехите си и отношението към бременните жени или залезите. Въпреки че е базирана на френската буржоазия, в книгата лесно откриваме съседите или колегите си, а дори и себе си.
За да попаднете в храм: „The Chambers Dictionary“
Днес всички думи на света са налични онлайн, но това 2.37-килограмово четиво ни напомня какво правим и с какви инструменти. Мисленето не е писане, идеите не са писане – само писането е писане и ние трябва да го имплементираме в реалността, което не означава на екран. Думите имат различно поведение и този речник ги представя върху гладка хартия. Ако наистина сериозно сте се захванали с писането, отваряйте го често – той е като допълнителна батерия за всеки автор.
За да пропуснете бакалавърската степен по „Психология“: „Instant Analysis“ на Дейвид Либерман
Всеки книжен персонаж има своята психология и ние не се нуждаем от докторска степен, за да я представим – трябва само да се огледаме за симптомите и да ги опишем, когато се появят. Но все пак има граница между простото описание и дълбочината на познанията и книгата на Либерман, съдържаща 100 често срещани психологически състояния, ни помага да я преминем. Вероятността да се открием в част от тях не е малка, но няма нищо по-хубаво за начало на деня от усещането за собственото ни полудяване.
За да откриете, че злодеите се раждат такива: „Принцът“ на Николо Макиавели
Написан като ръководство за управници, този шедьовър всъщност дава напътствия на кои хора може да се вярва и как да се унищожават тези, на които не може. Плашещото на това четиво е, че макар и написано преди повече от 500 години, то остава актуално и то в най-различни ситуации – от флирта в нощния клуб до кабинета за бизнес преговори.
За да се отървете от чувството, че модерността носи новости: „Сатирикон“ на Тит Петроний Арбитър
Малко са нещата, които могат да променят перспективата ни към съвременния свят, така както тази творба от времето на Нерон. Още по-хубавото е, че този период от историята е толкова декадентски, колкото и настоящето, изпълнено с необвързващ секс, претенциозна храна и много самоувереност.
За тези, които въпреки Брекзит не са разбрали защо демокрацията трябва да се използва пестеливо: „Невероятните заблуди и безумства на човечеството“ на Чарлз Маккей
Независимо от всички качества на героите, които планираме да опишем, не пречи да се запознаем и с потенциала на масовата лудост. Написана в красивия стил на 19 век, тази книга е съдебна експертиза на най-големите масови исторически лудости.
За да усетите миризмата на възпламенител: „The Black Book“ на Лорънс Дърел
Едно е да усетите страстта, съвсем друго е да се докоснете до нея чрез четиво. В своята книга 24-годишният Дърел открива истинския си глас и си струва да се прочене за вдъхновение.
За да видите какво се получава, когато всичко си дойде на мястото: „Нежна е нощта“ на Ф. С. Фицджералд
От всички книги, които имат потенциала да бъдат наречени литературен шедьовър, тази носи и допълнителен блясък на аутсайдер. „Великият Гетсби“ винаги се приема за най-великата творба на Фицджералд, но „Нежна е нощта“ е най-добрият избор за ценители. Което, по Бурдийо, означава сноби.
