Лира Литературно-рекламна Агенция
Юлия ПЕТКОВА
Да започнем със заключението – „Мама и смисълът на живота” е поредната задължителна книга на живата легенда на екзистенциалната психотерапия Ървин Ялом. Авторът прави уговорката, че художествената литература има своя истина, а всяка история, колкото и да се стреми да е вярна на действителността, е донякъде лъжа, тъй като изпуска много подробности.
Едноименният разказ е автобиографична фикция. Привърженик на егалитарните отношения със своите пациенти, на общуване, което обогатява и „лекува” и двете страни, Ялом разголва страхове и фантазии, обяснява причините за невротичната тревожност и постоянно съпътстващата го нужда от утеха. „Мама и смисълът на живота” се уповава на един сън. Кошмарният разговор с майката изтласква на повърхността мъчителни моменти от миналото и хвърля мост към втория разказ, който е покъртителен…
Да изучаваш пациентите си, означава да се учиш от тях, категоричен е Ялом. Психотерапевтът е колекционер на истории, чието споделяне има целителна мощ. В разказа „Пътешествие с Паула” той съпреживява личната битка на героинята си и сам подлага ценностния си радар на изпитание. Защото въпросите, които най-често се срещат в клиничната работа, са смъртта, самотата, вътрешният мир, свободата и загубата на смисъл – все „класически” теми, засягащи всеки. Нима психотерапевтът трябва да се преструва, че само пациентите изпитват страх?
„Кратък курс по висш пилотаж в терапията на скръбта” е най-дръзкият разказ в сборника – истинно описание на проведена от автора терапия: „Понякога тайно завиждах на пациентите си, които, застанали на ръба, намираха кураж да променят радикално живота си, да се преместят другаде, да напуснат работа, да сменят професията си, да се разведат, да започнат отначало. Притеснявах се, че развивам воайорски наклонности, и се питах дали тайно не окуражавам пациентите си да се хвърлят в дълбокото само защото на мен ми се иска да го направя.”
В „Двойно излагане“ и „Проклятието на унгарския котарак“, се появява Ърнест Лаш, добре познатият ни герой от „Лъжи на дивана”, и това е знак, че в тях фантазията доминира. Протагонистите на Ялом, също като самия него, са атеисти. Мисълта за смъртта ги вледенява, но предпочитат суровия, неподправения ужас пред вярата, чието единствено „достойнство” е абсурдността й. Тогава възниква въпросът: възможно ли е да не си вярващ човек, да остаряваш и и да изпращаш близките си, един подир друг, към вечния им дом, а ти самият да се чувстваш щастлив?
Някои хора са водени от стремеж за победа и отмъщение; други, оплетени в мрежите на отчаянието, мечтаят само за покой, разлъка и бягство от болката; трети отдават живота си на успеха, богатството, властта, истината; четвърти дирят надхвърляне на егото и се посвещават на кауза или на друго създание, било то любим човек или някое божество; пети намират смисъла в това, да служат, да се себеосъществяват или да творят.
Истината е, че страхът от смъртта ни свързва по-здраво от всичко, дори когато избираме диаметрално противоположни стратегии за справяне с него. Но книгата на д-р Ялом бърка с пръст в друга рана и нейното име е самота. Страхът или ужасът от смъртта отстъпва единствено на страха от самотата, която я съпровожда. А нея поне можем да потиснем.
