Лира Литературно-рекламна Агенция
Юлия ПЕТКОВА
„Лагерът на леките жени” е трагикомичен образ на „историческата ликвидация” на проституцията в Словакия през петдесетте години на миналия век. Успехът на книгата, която вече има няколко издания в родината си, е обусловен от самата тема: превъзпитаването на братиславските проститутки в духа на социалистическия морал. Но как да направиш прилични гражданки от недоспали, гладни и капнали от работа проститутки? През 1997 г. романът е филмиран със сериозен успех под режисурата на Лако Халама.
„Лагерният колектив” се състои от 753 политически и стопански престъпници, 449 безделници, 132 асоциални типове, сред които преобладават фалшификаторите и мнимите просяци, 53 бивши проститутки, 58 членове на Съвета за национална сигурност, една ненаименувана група, 2 коня и 16 стражарски кучета. На преден план са хрисимата и незлоблива Ерничка, културпросветникът Томич, който се отнася почтително с „другарките проститутки” (доколкото това е възможно), безцеремонната Манда, чиято личност съвсем не се изчерпва с един пласт; Рия Амала, масажистка и любителка на конете, и доктор Зигмунд, който „не обича да докосва интимните места на жени, които ненавижда от сърце”.
Трудно е да се определи жанрът на тази творба, на тази „природна стихия”, може би наистина е горчиво-смешен меланж от еротика, политика, пародия и фарс. Парадоксалните ситуации са доста, но са отработени с премерена ирония и добронамереност. Както и в други свои произведения, Антон Балаж залага на исторически факти – братиславските проститутки били изпращани в печално известния лагер Новаков, в който по време на фашистката словашка държава били затваряни словашките евреи.
Събитията се развиват изключително на територията на трудовия лагер и постепенното разкриване на неговата дейност, функциониране и задачи ни запознава с героите. От едната страна са надзирателите и възпитателите, от другата – проститутките. Авторът познава „тънкостите на занаята”, героите му са пълнокръвни и ярки, някои от сцените са откровено абсурдни, защото дори проститутките апелират за загубеното човешко достойнство…
Преобладаващата атмосфера в книгата е пародийна, без това да изкривява основната й цел. А тя е да се покаже обречеността на още един нелеп модел за социално инженерство ала Джордж Оруел. Авторът е не просто милостив, но изпитва чисто човешка симпатия към своите героини. И как не, след като самият доктор Зигмунд вярва, че най-голямата пречка по пътя към съвършенството е жената.