Преди 54 години си отива големият немско-швейцарски писател Херман Хесе. Роден на 2 юли 1877 г. в град Калв, Швабия, в семейство на християнски мисионери, в младостта си той прави опит да се самоубие. Преминава през няколко лечебни заведения и образователни институции и влиза в тежък конфликт с родителите си. Работи като чирак в книжарници и във фабрика за часовници. Работата му е да подрежда, опакова и архивира книгите и обикновено прекарва почивните си дни сред тях.
През 1896 г. в едно виенско издание се появява първото му публикувано стихотворение. Издава стихосбирка и сборник с разкази, които нямат успех. След излизането на романа му „Петер Каменцинд“ през 1904 г. обаче, до края на живота си, се издържа като писател. Най-известните му книги са „Сидхарта“, „Степният вълк“ и „Игра на стъклени перли“. През 1946 г. получава Нобеловата награда за литература. Умира на днешния ден през 1962 г. в Монтаньола, където е прекарал голяма част от живота си.
Мразейки някого, ти мразиш в него нещо от онова, което го има и в теб самия. Това, което го няма в нас, не ни вълнува.
Човек предпочита да пострада и външно да се покае, вместо да се промени в душата си.
Малцина знаят, че душата разцъфва само тогава, когато се разкрива и се жертва.
Съчиняването на лоши стихотворения прави човека много по-щастлив, отколкото четенето на най-прекрасната поезия.
Ако ти е необходимо нечие разрешение, за да си доставиш удоволствие, значи, наистина си го закъсал.
Не съществува друга реалност, освен тази в нас самите.
Съперниците често пъти се нуждаят един от друг повече, отколкото приятелите… без вятър мелницата не работи.
На безопасен път изпращат само слабите.
Любовта съществува не за да ни направи щастливи. Мисля, че тя е създадена, за да ни покаже колко сме силни в страданието и търпението.
Знанието може да се предаде на другите, мъдростта – никога. Нея можеш да я откриеш, с нея можеш да живееш, можеш да я превърнеш в свой попътен вятър, с нея можеш да твориш чудеса, но да я облечеш в думи, да научиш някого на нея е невъзможно.
Като цяло, човек има свободата единствено да избере своята зависимост.
Колкото по-силно можем да обичаме и да се отдаваме на другите, толкова по-голям е смисълът на живота ни.
Повечето хора приличат на падащи листа, те се носят из въздуха, кръжат, но накрая падат на земята. Другите – те не са много – са като звездите, те се движат по определен път, никакъв вятър не може да ги отмести оттам, те носят вътре в себе си своя път и закон.
Ти твърде много търсиш; и заради прекаленото търсене не успяваш да намериш.
Не бива да се говори лошо за животните. Разбира се, те често пъти са страшни, но все пак са много по-истински от хората.
Мъдростта е да мислиш с песимизъм, а да действаш с оптимизъм.
Бог ни изпраща отчаянието не за да ни убие, Той ни го праща, за да събуди в нас нов живот.
В това е смисълът на нашето пребиваване на земята: да мислим и да търсим, и да се вслушваме в далечните изчезнали звуци, защото отвъд тях е нашата истинска родина.