Лира Литературно-рекламна Агенция
Любина ЙОРДАНОВА, Хеликон Русе
„Това е моето време” на Франческо Томада, ИК „Scalino”, е първата стихосбирка на български език на поета, която е побрала в себе си стихове от неговите три стихосбирки на италиански: „Детството, видяно оттук”, „Всяко нещо с името си” и „Да носиш в себе си сбогуванията”.
Думата, с която мога да обобщя поезията на Томада, е деликатност.
Деликатност в избора на думи и в пресъздаването на определана емоция, спомен или идея, вдъхновени от съвсем простички ежедневни случки – изораното поле в зимна утрин; осеяното със следи от капки дъжд кухненско стъкло; петте бенки на лявата ръка, напомнящи съзвездие; усмивката на любимата жена; тя, докато спи; полетът на лястовичките; нарът, засаден в края на градината; войната; земетресението от ‘76…
Кратка, наситена поезия, която разказва за външните граници и вътрешния порив за свобода.
Еротиката и красотата на любовта.
Неуловимост
Спиш и тялото ти става крехко
като четирилистна детелина
между страниците,
а не е хартия тъканта на чаршафите
и не е книга леглото, но ти носи щастие
в това ожулване до кръв,
което от страх да не бъдем банални,
рядко наричаме любов
Много от стихотворенията тук са посветени на любимите сестра, майка и баба на Томада, които вече не са между живите. Смъртта често се появява между страниците на книгата, но без да създава усещането за тежест в читателя. Тя по-скоро се усмихва, навява лека тъга, напомня колко крехък е човекът, за да придаде повече плътност на дните му.
Изведнъж разбираш, че думите са те хванали за ръка и са те отвели в свят на напълно непознат човек, който чувстваш толкова близък и толкова твой.
Нежното звучене и ясните образи са те погълнали, за да се сгушиш в в тях, защото си обикнал написаното, защото то е много истинско и човешко, болезнено и някак животворно. С всяка следваща страница в теб все по-силно започва да отеква тишина, която всъщност е основната тъкан в поезията на Томада. А това е достатъчен показател, че нещо е много, много добро. Каквито са и стиховете в „Това е моето време”.
Голяма заслуга за това имат и преводачите от италиански Аксиния Михайлова и Емилия Миразчийска, които като алхимици са успели да уловят непреводимото.
Превал
Понякога се случва пеперудите
да се стрелнат към предното стъкло,
понесени от въздушния поток,
без дори да докоснат повърхността
и зад колата продължават да си летят
като преди
не могат дори да извикат от ужас
толкова са деликатни, че
би трябвало да ги повдигам с ръка,
дори, дори
бих искал да работя като повдигач на пеперуди
и в края на работния ден
да не трябва да броя банкнотите на касата
или да проверявам дали съм вписал оценките
в дневника
а да гледам високо над себе си едно небе
цялото изпълнено с крилца
