„Ритуалът“ от Радко Пенев (ревю)

04.07.2016 Критика, Читатели

Марлена ГЕТОВА

„Ритуалът“. 500-те страници са прочетени и финалът така ме обърка и хвърли в безтегловност, че ми се щеше да започна пак отначало…за доизясняване…

Потвърди се първоначалното ми усещане за нещо данбраунско, като изключим някои познати клишета от приключенски сюжети…Увлекателно написан текст, чете се леко. Веднага правят впечатление широката, задълбочена и многопластова култура на автора, чистият книжовен език, опазен от модерния напоследък циничен уличен жаргон. Ясна, интригуваща сюжетна линия с няколко „ръкава“, изчистена фабула, аргументирано изградена образна система (макар че някои от персонажите са построени доста едностранчиво и предвидимо).

Сега ми се иска да споделя с вас нещо около съдържанието на романа, което ме предизвика да се поровя доста в забравени справочници и енциклопедии (не се оплаквам! напротив, благодаря на автора, че разшири и моята култура!). През цялото време, докато четях, съзнанието ми отчаяно се съпротивляваше на ирационалната идея, че е възможно обикновени човешки същества да се сдобият с божествена сила (не съм почитателка на фентъзиромани), още по-малко по земята да се разхождат богове… Макар че като се замисли човек, всички религии, колкото и да са различни в същността си, преследват един общ стремеж към единение с бог. Още от древността царете са обожествявани поради социалния си статус. А ако си спомним добре – в старогръцките митове и легенди дори плътските отношения между богове и хора често се срещат…

Ще спестя припомнянето в колко много религии божествата имат човешки потомци…В този смисъл Радко Пенев припомня, че „в акта на хиерогамия Синът Слънце опложда Майката Земя, с което се завършва хтонично-соларното единение. Ражда се син, който носи и двата знака в себе си.“

Основното внимание на автора е насочено към възстановяването на ритуал, захвърлен отдавна сред прашните страници на историята, създаден от келтския предводител Брен, отвеждащ към Кабирските мистерии, които пък служат за отправна точка на Елевзинските мистерии, положени в основата на почти всички мистични или окултни тайни общества – розенкройцери, масони… Ритуал, който се извършва при пълнолуние…в пещера (обикновено символ на майката)…от специални избраници и със специални златни съдове…С една дума – мистерията е пълна. И всичко това – на фона на интересни археологически разкопки в държава, където пипалата на организираната престъпност са стигнали до най-високите етажи на властта…

Страница след страница стигаш до извода, че насилственото преследване и налагане на идеи, колкото и възвишени да изглеждат понякога, завършват винаги с хаос, измъкването от който коства години и погубени животи… Достатъчен е опитът ни от т.н. ни социалистическо минало…
……..А може би и от т.н.ни демократично настояще…