Лира Литературно-рекламна Агенция
На този ден, 23 юни, през 1889 г. е родена една от най-значимите руски поетеси – Анна Ахматова. Родена с името Анна Андреевна Горенко, тя е представителка на модернизма, а емоционалната й поезия е забранена по времето на режима на Сталин. Проблемите й с руската власт са доста сериозни, а първият й съпруг – поетът Николай Гумильов, е разстрелян от съветските власти. Синът й, историкът Лев Гумильов, пък прекарва много години в ГУЛАГ.
Анна и Николай
Анна и Николай се срещат за пръв път, когато тя е на 14, а той на 17 години. Гумильов се увличал по произведенията на Оскар Уайлд и мечтаел за чиста, поглъщаща любов. Подражавайки на кумира си, младият романтик носел цилиндър и понякога къдрел косата си. Ахматова била негова противоположност: жива, непосредствена, дръзка, страстна почитателка на Бодлер. Въпреки различията, а може би и заради това, той се влюбва до полуда в нея. Тя обаче го отхвърля цели три пъти. Отчаян, Гумильов опитва да се самоубие, но два пъти не успява.
Николай успява да пробие съпротивата на страстната Анна чак през 1909 и я склонява да се оженят. Бракът им трае осем години, в които той пътува постоянно. Развеждат се през 1919 г., а две години след това Гумильов е разстрелян заради фалшиво обвинение в заговор. Ахматова грижливо пазела стихотворенията на Гумильов и посветила много време и сили на тяхното издаване.
Тайната любов
Оказва се обаче, че много години в живота на поетесата е имало и тайна любов, разкри руската преса. Тя е била с писателя Павел Лукницки, който пет години се движел в кръговете на Ахматова.
В дневника на Лукницки пише:
„Около обед на 2 март 1966 г. телефонът в московската ми квартира иззвъня:
Здравейте, Павел Николаевич!
Здравейте, Анна Андреевна… Колко се радвам. Точно онзи ден разбрах, че сте тук, в Боткинската болница.
Да, бях 100 дни. Четвърти инфаркт! А толкова ми се искаше да Ви видя.
Може тази вечер?
Няма да стане. Утре заминавам за 12 дни. А днес около мен ще има толкова много хора, че няма да можем дори да поговорим. Ще се върна в Москва на 26 март. Ще ви позвъня.“
Но разговор така и няма. На 5 март Ахматова издъхва. В дневника си Лукницки пише загадъчно: „42 години! 8 декември 1924 г. …“
Какво се е случило на този декемврийски ден преди толкова години?
За първи път студентът в Ленинградския университет Лукницки се среща а Ахматова. Той работел по дипломна работа на тема „Трудът и дните на Николай Гумильов“. Поетът бил разстрелян три години по-рано за антисъветска поезия. Тогава все още имало относителна свобода и от време на време се появявали текстове за „контрареволюционера“. Павел педантично разглеждал не само стиховете на Гумильов, но и автобиографията му, черновите му, разпитвал всеки, който някога е имал някакъв контакт с поета, изследвал лични и литературни документи. Това била голямата страст на юношата, която той превърнал в делото на живота си.
Дипломен ръководител му бил професор Лозински, който посъветвал младежа да поговори с бившата съпруга на Гумильов – знаменитата поетеса Ахматова. Павел обаче все не можел да се реши да се срещне с жената на своя идол. В крайна сметка обаче срещата се състояла и Лукницки се превърнал скоро в биограф не само на съпруга, но и на съпругата. Той описвал живота й, бил неин секретар, помощник и … любовник, пише kp.ua.
Той бил на 22 г, поет, бохем. Вече бил имал немалко романтични истории – с последната любов на Гумильов – циганската певица от Шишкиновия род Нина и с още много популярни дами в културните кръгове на СССР.
Тя била на 36, вече знаменита, все още много женствена, дългогоса. Живеела с втория си мъж – изтоковед със световна популярност – Владимир Шилейко, но двамата били практически в развод. Имала и връзка с професора от Художествената академия Николай Пунин, за когото предстояло да се омъжи.
Въпреки всичко това, на 22 февруари 1925 г. тя започнала романтична афера и с Лукницки, която щяла да продължи пет години и половина. Младият мъж прекарвал максимално време с нея, записвал всичко, което му споделяла, водил дневник – летопис на живота й. поетесата го четяла и редактирала, а някои записки помолила да унищожи.
Тайно от нея той водел друг дневник – на техните интимни отношения. Тези записки правел в тетрадка с безобидното заглавие „Материалы к повести „Любовь на Чимгане“ (Ташкент, 1921 – 1922). Всички имена в дневника били променени, че никой да не се усети за какво става дума. Ахматова била описвана като А. К. Бахмутова, мъжът й Пунин – Михайлов, даже кучето им имало псевдоним – вместо Тапа – Норка.
Ето само няколко реда от този таен бележник:
„20.III.
Целувам ръцете й: „Когато си тръгнете, няма да знам нищо – нито как сте със здравето, нито настроението ви, дори адреса… И няма да мога да идвам при Вас. Или?“
АБ (с усмивка): „Е, веднъж седмично… Така съм уморена от хората: трябва да се занимавам с всички…“
21.VI.
Тя ми говори за това, колко много цени моето „изключително“ отношение към нея. Каза ми, че е виновна пред мен, че не е заслужила такова отношение. А аз й казвах същото. След това се усмихнах и й казах, че не е нужно да си разменяме любезности.“
Романът им приключва през 1930 г. Лукницки напуснал бохемските среди в Петербург и се отправил на път – картографирал Памир – устия на реки, ледници, върхове. Но цял живот запазил в тайна любовта си и връзката си с Анна Андреевна и крил „Интимната тетрадка“ даже от нея. Те останали приятели и често се срещали. Дневникът му излиза на бял свят чак през 2005 г., като за съществуването му пише Вера Констатинова в книгата си „Любовник. Рыцарь. Летописец“.
Анна и художника
Глава на жена от варовик, 64 см, изваяна към 1910–1912 от Модиляни. Аукционната къща „Кристис“, която я регистрира за парижкия си търг от 14 юни 2010 г., оценява творбата на 6 милиона евро. Най-голямото наддаване, извършвано някога във Франция, е именно за тази скулптура: над 43 милиона евро заплаща анонимен за нея! В същия ден Елизабет Барийе е в къщата-музей на Анна Ахматова в Санкт Петербург. В музея тя вижда рисунка с молив.
Още първият поглед може да определи, че става дума за Модиляни.
Ахматова от Модиляни. За каква близост свидетелства този ескиз с молив?
Приближавам се още. Закачливите кичури върху изящната извивка на врата, леки и лудешки, като над челото на дете, какво са – приятелство или любов?
След няколко месеца, докато чака, вижда статия в списание за аукциона. Вижда главата и е поразена; за нея няма никакво съмнение, че скулптурата е на Ахматова. И тогава започва разследването. Благодарение на събраните търпеливо доказателства – писма, стихове, дневници, фотографии, рисунки, – авторката малко по малко проследява обстоятелствата на тяхната среща през 1910 г. Анна току-що се е омъжила за Николай Гумильов; Амедео е необвързан. Двама млади, разкъсвани от страстта към изкуството…
Тази история е разказана от Барийе в „Любов призори. Анна Ахматова – Амадео Модиляни“.
А ето и самата Анна Ахматова в няколко забележителни цитата:
„Моята сянка е приятелят, за когото копнея“.
„Беше време, в което само мъртвите се усмихваха, доволни, че са оставени най-сетне да почиват“.
„Истинската нежност не може да бъде сбъркана. Тя е тиха и не може да бъде чута“.
„Струва ми се, че съм в сън – случаен гост в това ужасяващо тяло“.
„Всичко е било плячкосано, предадено, продадено; крилото на черната смърт проблесна напред“.
„Ще чуеш грохота и ще си спомниш за мен. И ще си мислиш: тя искаше бури“.
„Защо този век е толкова по-лош от всички преди него?“
„Винаги чувам тъжните гласове на лятото да преминават като червеношийки над високата трева“.
„Винаги съм била много подозрителна към хората, които прекалено обичат животните, и онези, които изобщо не ги обичат“.
„Лудостта вече е вдигнала крило и покрила половината ми душа“.
