Това е разказ за мъка, това е разказ за страдание.
Любов непозволена, любов възродена…
За живот отвъд утрото на бъдния ден.
И не мислете, че мълчанието е скривалище за натежало сърце,
а помнете, че да обичаш и да си обичан – това е сам животът,
без който ний сме нищо.
Ето го онзи пророчески епилог от пиесата „Замръзналата бездна” на Уилки Колинс и Дикенс, с който актрисата Нели Търнан впечатлява публиката. Тъкмо с този текст тя фокусира вниманието на писателя върху себе си.
Тя е „Н“, иначе казано Нели, госпожица Елън, Търпеливата, Принцесата, Е. Л. Т., Милото момиче, Любимата, жената илюзия, малката загадка, госпожица Т., госпожица Фърнан, госпожица Търман, госпожица Тенам, госпожица Търнам и вероятно госпожица Трингам. Играе главна роля в живота на Чарлс Дикенс във времето, когато той е „най-личният” човек в родината си. Когато се срещат през 1857 г., тя е 18-годишна, а Дикенс, моралният стожер на обществото, е на 45, баща на дузина деца…
Клеър Томалин е създала въздействащ, аналитичен и правдив биографичен роман за безпътицата на „невидимата жена” и за нравствената дилема на писателя, всепризнат като един от най-значимите творци на викторианска Англия. Талантливо изграден разказ, който притежава мощта на художествената измислица и мистификацията. Заглавието на книгата намеква и за неосезаемото присъствие на Катрин, съпругата на писателя, както и за собствения му образ, който се разкрива в дълбочина единствено през отношенията с най-близкото му обкръжение.
Книгата е екранизирана сполучливо от Ралф Файнс през 2013 година, има две актьорски номинации за Британските независими филмови награди, както и номинации за „Оскар“ и БАФТА за костюми. Ключовите роли са поверени на Фелисити Джоунс, Мишел Феърли, Кристин Скот Томас и Том Холандър, а в образа на Дикенс се превъплъщава самият Ралф Файнс. Превъплъщенията са толкова органични, че след края на филма ще ви трудно да визуализирате героите по друг начин. „Чуден факт за размисъл – човешките същества са така устроени, че да бъдат дълбока тайна и мистерия едно за друго”, с този красноречив цитат от Дикенс започва едноименната кинотворба, която българската публика видя в рамките на Киномания 2014 в София.
„Като изследване тази книга е изискана и очарователна…”, пише Сю Гейсфорд от „Индипендънт”. Като социална история е просветляваща. Разказът за кариерата на сестрите Търнан е по-увлекателно четиво от много романи.”
И е права, безспорно. Отдайте му се, ако и биографичната проза да нарушава зоната ви на комфорт като читател. „Невидимата жена” не е плод на нездраво любопитство, а сполучлив опит да се осветлят факти за една отминала епоха, населена с личности с богат психически живот. Книгата се чете като роман и нюансира образа на Дикенс (който е третиран като „национално богатство” още от съвременниците си), улеснява вникването в най-зрелите и мистериозни негови произведения, озвучава гласа на една жена, която все някога трябваше да заеме полагащото й се място в историята.