Лира Литературно-рекламна Агенция
Джоузеф Файндър е поредният участник в рубриката ни „Читателски дневник“. Свързахме се с него с молба да изброи своите любими 10 книги. Файндър, който нашумя у нас с трилърите „Параноя“, „Къртица в Кремъл“, „Подозрение“, „Погребани тайни“ и др. се оказа, очаквано до някъде, голям любител на трилърите.
„Преди време на прекрасната конференция за писатели Muse and the Marketplace ми задаоха същия въпрос. Там ме накараха да изброя книгите, които най-силно са ми повлияли. Избрах няколко нехудожествени книги, но преди всичко – трилъри. Смятам, че всеки, който иска да пише в този жанр трябва да ги прочете“, каза Файндър.
„The Tutor“ от Питър Абрахамс
„Абрахамс е един от най-добрите писатели в жанра, според мен.“
„Пощальонът винаги звъни два пъти“ от Джеймс М. Кейн.
„Малко старомодно, може би. Но не е. Освен това езикът е остър и вечен, а историята – бърза и яростна. Като древногръцка трагедия.“
„Сметки за разчистване“ от Лий Чайлд
„Ричър е велик герой, а суховатата проза на Чайлд е сред шедьоврите в жанра. Началото на тази книга е великолепно, умно измислено, може би най-доброто за трилър, който съм чел.“
„Джурасик парк“ от Майкъл Крайтън
„Винаги съм се възхищавал на начина, по който Крайтън съчетава изследванията си със сложни технически детайли, без това ни най-малко да забави действието и всичко да е интригуващо.“
„Tell No One“ от Харлан Коубън
„Невероятно действена книга. Завръзка след завръзка…“
„Златният бряг“ от Нелсън Демил
„Една от най-любимите ми. По-скоро художествена проза, отколкото трилър. Освен това, както и всички книги на Демил, е пример за това как можеш да съчетаеш хумор и напрежение в прозата.“
„Иглата“ от Кен Фолет
„От тази книга ми падна шапката. От всичко в нея – сюжетът, разказът, любовната история, героите и особено злодеят.“
„Денят на чакала“ от Фредерик Форсайт
„Мисля, че съм съсипал поне два-три екземпляра от четене. Форсайт няма кой знае какъв стил, но в случая това не е недостатък. Книгата се чете като документален роман. Приятен, реалистичен и много приятен. Класика.“
„Marathon Man“ от Уилям Голдман
„Този автор може би ми е повлиял най-много от всички останали. Според мен – той е повлиял всички автори в жанра, но някои не си го признават. Неговият глас – с жаргона му, интимнстта му, свежестта му. Завръзките са неочаквани. Елегантна, силна книга.“
„Фирмата“ от Джон Гришам
„Голяма книга, разказана икономично и силно.“
„Призракът“ от Роъбрт Харис
„Харис е елегантен писател, който борави страхотно с напрежението, насилието и кръвопролитието. Освен това е страхотен роман за писането.“
„Червеният дракон“ от Томас Харис
„Това е една от най-страховитите книги. „Мълчанието на агнетата“ пък е много повече от разказ за Ханибал Лектър. Харис е великолепен писател, който борави невероятно с детайлите.“
„Red Fox“ от Антъни Фокс
„По някаква причина този роман е позабравен. Но е отличен – чиста проза, линеен сюжет.“
„Шпионинът, който дойде от студа“ от Джон Льо Каре
„Простичка фабула, като приказка, разказана грациозно и мощно. Той преоткри шпионския роман.“
„Бебето на Розмари“ и „Момчетата от Бразилия“ от Айра Левин
„Убеден съм, че никой не се справя с текста по-добре. Двете книги са с много различни сюжети, но са с подобни сюжети и невероятно елегантен език. Не случайно Стивън Кинг казва за Левин: „Всеки негов роман е чудо по отношение на изграждането на сюжета. Той е като швейцарски часовникар за съспенса и пише така, че всички останали изглеждаме като часовник от лунапарк, купен с намаление.“
„Първа кръв“ от Дейвид Морел
„Забравете за Силвестър Сталоун и Рамбо. Тази книга е класика, конфронтацията между разрушения от войната ветеран от Виетнам и шерифа е уникално силна и в един момент ще се чудите на кого да симпатизирате.“
„Невинен“ от Скот Търоу
„Удивителна. Меланхолия, атмосфера, разказвач от първо лице, на който не може да се разчита, сюжет – шедьовър, който се разплита майсторски.“
