Лира Литературно-рекламна Агенция
Истинско приятелство, неспирна надежда и жажда за свобода са основните послания, които изпраща на децата горилата Айвън – главният герой в книгата, удостоена с „Newbery Medal” (2013) за принос в американската детска литература. Авторката на „Единственият и неповторим Айвън” (ИК „Сиела”) – Катрин Апългейт, черпи вдъхновение за трогателната история от действителен случай, който набира широка популярност през 1990-те години и поставя началото на мащабна кампания в защита на правата на животните в САЩ.
Горилата Айвън живее от 27 години в стъклена клетка в зоопарка в мола. Цялото това време той прекарва в рисуване, гледане на телевизия и… правене на номера, с които да впечатлява хилядите посетители всеки ден. Вечер, когато молът е затворен, Айвън се отдава на приказки с останалите животни в зоопарка и на приятната компания на уличното куче Боб, което спи в неговата клетка. Ден след ден горилата живее между четирите стъклени стени, без да си дава сметка колко е тъжна, докато забавлява всички посетители в зоопарка. Всичко се променя, когато малкото слонче Руби, родено в дивата природа, идва в зоопарка в мола. Гледайки неговото страдание, Айвън разбира, че трябва да направи нещо, за да накара хората да осъзнаят как се чувстват животните, затворени в малките си клетки.
Историята в книгата е по действителен случай и носи на Апългейт и нейния Айвън „Newbery Medal” през 2013 г. за принос в детската литература в САЩ. Авторката се вдъхновила от житейските премеждия на истинската горила Айвън, която е пренесена в САЩ от джунглите на днешна Демократична република Конго през 1964 г. Двегодишният по това време Айвън и невръстната му сестричка са подложени на драстичната промяна с цел печалба – собствениците на един от моловете на територията на щата Вашингтон решават да използват горилите като атракция за посетителите в търговския център. Само два месеца след „пътуването” женската горила умира, а Айвън е отгледан от един от собствениците на мола. През 1969 г., навършил 7 години, Айвън вече е прекалено голям, за да живее в дома на бизнесмена и е изпратен в мола, където прекарва следващите 27 години в циментова клетка. Освен че е основната атракция с присъствието си в търговския център, Айвън е известен с умението си да рисува (подписвайки творбите си с пръстов отпечатък) и да гледа редовно телевизия на поставения в клетката му черно-бял телевизор. През 1987 г. приютът за животни PAWS (Progressive Animal Welfare Society) започва активна кампания срещу неприемливите условия, в които живее горилата, убеждавайки огромен процент от хората в различни градове в щата Вашингтон да не пазаруват от търговския център в знак на протест. Инициативата бързо набира популярност, а включилите се в нея дори успяват да съберат сумата от 30 000 долара, за да откупят Айвън от мола и да го преместят в зоологическа градина. През 1991 г. National Geographic Explorer прави документален филм за Айвън, съпоставяйки поведението му с това на друга горила, живяла в същите условия, но преместена в зоопарк, където постепенно успяла да възвърне част от естествените си навици. Разликата в поведението на двете маймуни е отчетлива, а популярността на Айвън набира все по-голяма скорост, превръщайки се в национална кауза. Медии от ранга на People и The New Yorker публикуват материали за него, а през 1992 г. плъзват слухове, че поп иконата Майкъл Джексън предложил да откупи Айвън, за да го приюти в собствената си зоологическа градина в Калифорния. Благодарение на огромния обществен отзвук, през 1994 г. собствениците на търговския център се съгласяват да освободят Айвън. Остатъка от живота си (Айвън умира през 2012 г.) горилата прекарва в зоопаркове в щата Вашингтон. Днес клетката му все още е една от основните атракции в търговския център, а прозорците й са покрити със страници от различни вестници, публикували статии за Айвън.
Освен с ценното отличие за принос в американската литература за деца, „Единственият и неповторим Айвън” може да се похвали с още куп награди, както и с почетни места в престижни класации като #1 бестселър на Ню Йорк Таймс. Трогателната история, която ни кара да се замислим по-дълбоко върху теми като приятелството, надеждата и свободата, ще бъде филмирана от „Дисни”.
ОТКЪС от „Единственият и неповторим Айвън”:
Цирковият мол с аркадни игри на изход 8
Живея в човешко местообитание, наречено „цирков мол с аркадни игри на изход 8“. Разположени сме удобно край шосе М-95, имаме представления в два, в четири и в седем часа, 365 дни в годината.
Това са думите на Мак, които вдига телефона, когато звъни.
Мак работи тук, в мола. Той е шефът.
И аз работя тук. Аз съм горилата.
В Цирковия мол по цял ден се върти въртележка със скрибуцаща музика, а маймуните и папагалите живеят сред търговците. В средата на мола има манеж и пейки, където хората сядат на задниците си и ядат меки гевречета. Подът е посипан със стърготини от умрели дървета.
Моето владение е в единия край на манежа. Живея тук, защото съм твърде много горила и недостатъчно човек.
Владението на Стела е до моето. Стела е слон. Тя и Боб, който е куче, са най-скъпите ми приятели.
Засега нямам никакви приятели горили.
Владението ми е направено от дебело стъкло, ръждив метал и грапав цимент. Владението на Стела е изградено от метални пръчки. Владението на малайските мечки е от дърво, а на папагалите – от телена мрежа.
Три от стените на моето владение са от стъкло. Едната е пукната и в долния ѝ ъгъл липсва малко парче колкото дланта ми. Дупката направих с бейзболна бухалка, която Мак ми подари за шестия ми рожден ден. След това той ми взе бухалката, но ми остави бейзболната топка, която вървеше с нея.
На една от стените на владението ми е нарисуван пейзаж от джунглата. Има водопад без вода, цветя без мирис и дървета без корени. Не съм го нарисувал аз, но се наслаждавам на начина, по който формите преливат по стената, дори и да не приличат на истинска джунгла.
Имам късмет, че три от стените на владението ми са като прозорци. Мога да виждам целия мол и малко от света навън: шумните машини за флипер, розовите грамади от захарен памук, обширния паркинг без дървета.
Отвъд паркинга има шосе, по което препускат безчет коли. Огромна табела встрани от пътя ги примамва да спрат и да си починат като газели на водопой.
Табелата е избеляла, цветовете – размазани, но зная какво пише. Веднъж Мак прочете думите на висок глас: ЕЛАТЕ В ЦИРКОВИЯ МОЛ С АРКАДНИ ИГРИ НА ИЗХОД 8, ДОМ НА ЕДИНСТВЕНИЯ И НЕПОВТОРИМ АЙВЪН, МОГЪЩАТА СРЕБРОГЪРБА ГОРИЛА!
За жалост не мога да чета, макар и да ми се иска. Четеното на истории би било приятен начин да запълня празните часове.
Все пак веднъж успях да се насладя на книга, оставена във владението ми от един от моите пазачи.
Имаше вкус на термити.
На билборда край шосето са нарисувани Мак, облечен като клоун, Стела – изправена на задните си крака, и едно разгневено животно със свирепи очи и рошава козина.
Животното би трябвало да съм аз, но художникът е сгрешил – аз никога не съм гневен.
Гневът е ценен. Среброгърбите горили използват гнева, за да поддържат реда и да предупреждават стадото за опасност. Когато баща ми удря гърдите си, иска да каже: „Внимание, чуйте, аз командвам. Разгневявам се, за да ви защитавам, защото съм роден за това.“
Тук, в моето владение, няма кого да защитавам.
„Единственият и неповторим Айвън” тук
