На 3 януари преди 93 години, едва тридесет и девет годишен, си отива от света писателят, създал една от най-смешните и заклеймяващи войната книги Ярослав Хашек. Роден в Прага в семейството на беден учител, като гимназист той е изключен за участие в политическа демонстрация. Като юноша много обича да пътува, а през 1903 година няколко седмици пребивава в България и написва фейлетон за пътуването си от Никопол до Русе. От същата година се отдава изцяло на литературна дейност. Шедьовърът в нея е „Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война”, чийто оригинален илюстратор е големият чешки график Йозеф Лада. Крилатите фрази на шишкавия и леко гламав Швейк надживяват времето си и ни разсмиват и днес. Ето защо въпреки традицията си да отбелязваме рождените дати на писателите, а не тези на кончината им (а дали не и заради играта на числата 39 и 93) и за да отдадем почит на Хашек, ви предлагаме някои негови „бисери”. Да си спомним и онова детенце, което беше попитало: „Мамо, защо когато се ражда известен човек, никой не го съобщава, а когато умре – всички говорят за това?”
„Скромността краси мъжа, но истинският мъж не носи украшения.”
„След вакханалии и оргии винаги настъпва морален махмурлук.”
„По-лесно е да уцелиш дебел ерцхерцог, отколкото слаб.“
„Без мошеничество не може. Ако всички хора се грижеха само за добруването на останалите, още по-бързо щяха да се изпотрепят.”
„Лошо е, когато някой изведнъж започне да философства – това винаги намирисва на пиянско бълнуване.”
„Не може всички да са умни. Като изключение трябва да има и глупави, защото ако всички са умни, на света ще има толкова ум, че всеки втори човек ще стане пълен идиот.”
„– Не мога да си представя – каза Швейк, – че ще осъдят невинен човек на десет години. Вярно, веднъж осъдиха един невинен на пет години – да, случва се, но чак на десет – виж, това вече е множко!“
„Нека да е, както си е – все някак е било! Защото никога не е било никак да не е било.”
„От стените на полицейското управление се излъчваше дух на чужда на народа власт.”
„Военно-юридическият апарат беше великолепен. Такъв съдебен апарат притежава всяка държава, която се е изправила пред политически, икономически и морален крах.”
„Друг път по-внимателно се вглеждайте в този, с когото се къпете: във водата всеки гол човек прилича на депутат, дори да е убиец.”
„Аз сам за себе си понякога забелязвам, че съм слабоумен, особено с настъпването на вечерта…“
„Мисля, че на всичко трябва да се гледа безпристрастно. Всеки може да сбърка, а размишляваш ли твърде дълго за нещо, със сигурност ще сбъркаш.”
„Войникът, когото водят под конвой, винаги има повече опит, отколкото тези, които го охраняват.”
„Той тичаше подире й 2 седмици и винаги се връщаше бесен от телеграфния офис, като казваше за нея: „Тя е курва. Не иска да спи с мен.”
„Изведнъж всичко на света му се стори толкова гнусно и отвратително, че той изпита потребност да се напие и да се избави от мировата си скръб.”
„– Най-добре е – каза Швейк – да се правиш на идиот.”
„В лудницата всеки може да говори каквото му скимне. Също като в парламента.”