Начало / Автори / 6 любопитни факта за Айзък Азимов

6 любопитни факта за Айзък Азимов

Честит рожден ден, господин Айзък Азимов! Почти.

Попитайте чичко Гугъл кога е рожденият му ден и той ще ви отговори: 2 януари. Но истината е, че писателят си е избрал тази дата, за да има все пак кога да празнува. В действителност той е роден някъде между 4 октомври 1919 г. и 2 януари 1920 г. в земите, впоследствие получили името Русия, и няма никакви достоверни документи за раждането му, тъй че никой, дори семейството му, така и не научава кога точно се е родил.
През 1923 г. Азимови се преместват с малкия Айзък в Бруклин, където баща му отваря бакалница. Интелектът му още тогава е извън всякакво съмнение – той започва да чете на петгодишна възраст, дипломира се на 15, а продава първия си разказ на 19. За своята удивителна и плодоносна писателска кариера той написва или редактира повече от 500 книги и изпраща над 90 000 писма и картички.
Вероятно най-известната творба на Азимов е поредицата за Фондацията, както и романът му „Аз, роботът”. Неговите други главни поредици са тези за Галактическата империя и за роботите, които по-късно също обвързва с Фондацията. Неговото творчество е удостоено с пет награди „Хюго”, две награди „Небюла“ и много други.
И така:

1. Азимов бил клаустрофил – харесвали му малки, затворени пространства

В първия том на своята автобиография той си припомня как в детството си е искал да има будка за списания в Нюйоркското метро, в която би могъл да се затвори и да слуша тътена на минаващите влакове, докато чете. Винаги е предпочитал да пише в малки помещения без прозорци. Всъщност, за това има обяснение – кожата му била толкова чувствителна, че са били достатъчни 10 минути на открито, за да изгори. Освен това той никак не обичал физическите натоварвания, поради което този начин на живот го устройвал напълно.

2. Написал много книги за летене в галактическото пространство, но самият той летял само два пъти

Азимов имал страх от летене и използвал самолет само два пъти през живота си — веднъж по време на работата си във Флотската въздухоизпитателна станция, и веднъж при връщането си вкъщи от военната база на Оаху през 1946 г.. Рядко пътувал на по-голямо разстояние, донякъде заради антипатията си към самолети. Тази негова фобия вдъхновила няколко от художествените му произведения, като детективските разкази за Уендъл Ърт и романите за Илайджа Бейли. В по-късните си години Азимов открил, че му харесва пътуването с круизни кораби и на няколко пъти ставал част от „забавленията“ по време на круиза, изнасяйки научни беседи на кораби като Куийн Елизабет 2.

3. Бил толкова добър в училище, че редовно ядял бой

Като мнозина преди и след него, ученолюбието му карало двойкаджиите да го пердашат. Но пък интелигентността му подсказала правилния изход: помагал на най-едрия и силен свой съученик за домашните му и така в негово лице си намерил солиден защитник.

4. Почти си сътрудничил с един Бийтъл

През 1974 г. Пол Маккартни се обърнал към него с идея за филм, веднага след като бил завършил работата си по албума „Венера и Марс” с групата „Уингс”. Идеята на Маккартни била за история с бенд, в който са се въплътили група извънземни и на Азимов тя допаднала. Той измислил сюжет, в който извънземните същества катастрофират на Земята и започват да търсят подходящи приемници, в които да се вселят, за да продължат живота си. Опитват с гущери, после с крави, докато накрая избират хора. Бидейки вече хора, те чуват музика за пръв път и се въплъщават в орли, за да могат да летят по Земята и да намерят точните музиканти, в които да се вселят завинаги. Маккартни обаче отхвърлил идеята, като слуховете говорели, че бил разочарован от Азимов, който не използвал нито едно от собствените му предложения. От своя страна, Азимов почувствал, че Маккартни не можел да разпознае „добрата стока” – в резултат идеята така и не се осъществила.

5. Обичал да пише лимерици, вид хумористични петостишия, някои от които откровено мръсни

Тази лирична форма носи името на ирландския град Лимерик и води началото си от Викторианска Англия. Тя често е с неприлично, порнографско и светотатско съдържание и е била популярна в мъжките клубове. Все Пак Азимов е писал и „чисти” лимерици – публикувал ги е в детска книжка през 1984 г.

6. Бил атеист и хуманист

Азимов силно се засягал от изказвания, че хората, неизповядващи никаква религия, не могат да притежават морал, и в частност от думите на Роналд Рейгън, че „на никой, който не вярва в Бог и в живота след смъртта, не може да се има доверие”. Той бил дълбоко морален и изключително горд от длъжността си на председател на Американската асоциация на хуманистите, като след смъртта му е наследен на този пост от своя приятел и колега-писател Кърт Вонегът. В една от своите речи пред асоциацията Вонегът казва:
„Аз, по една случайност, съм председател на Американската асоциация на хуманистите, като наследих покойния, великия Айзък Азимов на тази безполезна длъжност. Преди няколко години отбелязвахме паметта на покойния Айзък и в един момент аз изтърсих: „Айзък сега е на небето.” Това беше най-смешното нещо, което можех да изрека пред общество от хуманисти…”
Самият Айзък Азимов пък веднъж споделя:
„Ако лекарят ми каже, че ми остават само шест минути живот, не бих изпаднал в униние. Само бих започнал да пиша по-бързо.”

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *