Лира Литературно-рекламна Агенция
Набоков, Оруел и Роулинг отпечатали книгите си след множество откази
Порталът flavorwire.com откри книги, които първоначално са били отхвърлени от издатели, неразбрали потенциала им, а впоследствие са се превърнали в световни бестселъри.
Сред най-ярките примери са „Лолита” на Владимир Набоков, „Фермата на животните” на Джордж Оруел, „Ани от Грийн Гейбъл” на Л.М. Монтгомъри, „Дневникът на Ане Франк”, „Хари Потър и философският камък” на Джоан Роулинг, „Пилешка супа за душата” на Джак Канфийлд и Марк Хансен, „Здрач” на Стефани Майър.
Набоков например прекарал труден период в търсене на издател, който да не е скандализиран от романа му. Един от отказалите му дори препоръчал ръкописът „да бъде погребан под камък за хиляди години напред”. По-късно авторът я продал в 50 млн. тираж.
„Дневникът на Ане Франк”, от който до момента са купени 30 млн. книги и е признат за ключова история за Холокоста, също бил отхвърлян в началото като малозначителен.
Първата част на „Хари Потър”, достигнала продажби от 450 млн. броя, получила осем отказа преди „Блумсбъри” да прозре бъдещия й успех. Заслугата впрочем била на Алис Нютън – осемгодишната дъщеря на шефа на издателството, която прочела първата глава и помолила баща си да получи продължението колкото се може по-скоро.
Световният хит „Пилешка супа за душата” бил отхвърлен от над 100 издателства. Всички имали възражения срещу „глупавото заглавие” и излизали с аргумента, че никой не би купил сборник от кратки истории, в които няма нито секс, нито насилие.
Вторият бестселър на Оруел след „1984” получил четири отказа по политически причини. Издателите не харесвали критиките му срещу СССР, с когото Великобритания била съюзник през Втората световна война. Поетът Томас Елиът дори написал едно от писмата за отхвърляне на „Фермата на животните”, в което се казвало, че „това не е правилната гледна точка за критикуване на съвременната политическа ситуация”.
