Лира Литературно-рекламна Агенция
След първия сборник с пиеси на Елена Алексиева „Ангелски огън“ (2014) излиза от печат и своеобразната трилогия с монодрами „Жертви на любовта“. Две от тях вече са поставени на сцена и са отличени с престижни награди: постановката на „Глас“ в ДТ „Николай Масалитинов“ в Пловдив печели Годишна награда на Обществото на независимите театрални критици (2014), играе се и в НТ „Иван Вазов“; „Мадам Мишима“ получи награда „Икар“ за нова българска драматургия (2015) и е поставена като независим проект на сдружение „Артсензориум” и Театър „София“.
„Глас“ е историята на оперната певица Виктория Глас, прекарала живота си като дубльорка на Мария Калас. Пиеса за онези уж невидими хора в изкуството, без които то изобщо не би съществувало. За техните незабележими драми. За смехотворните им страхове. За трагичните им провали. За обречените им битки, от които никой не се интересува и които винаги изглеждат изгубени, още преди да са започнали. Виктория Глас обаче печели своята битка.
„Мадам Мишима“ е пиеса, посветена на големия японски писател Юкио Мишима, който продължава да е загадка дори за своите изследователи.
Нейният герой е мъж, който играе ролята на жена, Мадам Мишима, явила се като секундант (кейшаку-нин) на писателя при неговото сепуко. Хвърлена в затвора по обвинение в убийството му, тя води диалог с невидимия следовател по своето дело. Изтезавана, освидетелствана, най-сетне тя успява да докаже невинността си, а също и да тласне следователя на свой ред към смъртта. В светлината на нейния разказ сложната личност и неразгаданият край на Юкио Мишима са белязани от онзи героизъм отвъд литературата и сложната фактология на човешкия живот, за който писателят от раждането си е бил предопределен.
В „Жертви на любовта“, с подзаглавие „Следствен експеримент“, разказът се води от Андрей Романович, мъж на средна възраст, за когото в хода на пиесата става ясно, че е извършил серия от жестоки убийства. По подразбиране негов прототип е легендарният украински убиец Андрей Чикатило. Един ден на гарата той среща неугледно момиче, което се опитва да подмами и убие в гората. От тази среща обаче се ражда болна, изгаряща любов, която го тласка от едно престъпление към друго. В своята любима Чикатило привижда чудовище, много по-голямо от самия него. И смъртта – на жертвите, както и собствената – е само път към невъзможното сливане с изчезналата любима.
Със сборника „Жертви на любовта“ Елена Алексиева достойно защитава думите си: „… драматургията е все пак литературен жанр. Между нея и литературата по същество няма как да има противоборство. Словото е класическата основа на театъра. Дори когато не присъства в едно представление, да кажем, пърформанс, това не го разединява от театъра. Разбира се, има различни гледни точки по въпроса, но моята е такава. Добрата драматургия винаги е добра литература“.
„Жертви на любовта“ тук
