„Подчинение“ от Мишел Уелбек (ревю)

29.08.2015 Читатели

„…всъщност сърцето ми е закоравяло и изпепелено, за нищо не ставам.“

Жорис-Карл Юисманс

––––-

„Ако ислямът не е политика, той не е нищо.“

Аятолах Хомейни

Любина ЙОРДАНОВА

Социална антиутопия, политически фикшън – така определят новия роман на Мишел Уелбек, станал заслужено сензация.

Онова, което ми направи силно впечатление е не, че една религия като исляма завладява Западна Европа, а състоянието, в което се намира съвременният цивилизован човек.

Смятам, че това е най-важното ударение в книгата.

Не политическите, социални, религиозни и исторически промени, които настъпват през 2022 г. във Франция, а разрухата на индивида като духовно същество, което, поради крайния материализъм, функционира само на физическо ниво, напълно лишено от смисъл.

Начинът, по който Уелбек изгражда образа на Франсоа, разрушавайки го в процеса на повествованието, е напълно отчайващ и безнадежден. Паралелно с това същият този герой, университетски преподавател, непрекъснато се връща към любимия си автор Жорис-Карл Юисманс, върху който написва и дисертация си.

Франсоа смята Юисманс за сродна душа и добър приятел, от когото го разделя повече от век време.

И двамата са интелектуалци, и двамата живеят във времена на небивал индустриален и технологичен подем, и двамата са прилежно отдадени на храната, алкохола, цигарите и секса. В края на дните си Юисманс, незадоволен от битието си, решава да приеме католицизма, надявайки се на нещо по-добро.

Франсоа отхвърля сценария за самоубийство и решава да приема исляма, за да се възползва от всичко онова, което новата религия му дава като облаги. За него това е различен път, по който да поеме, подчинявайки се, за да продължи лишеното си от смисъл съществуване, в което вече нищо няма значение.

„Нямаше да има за какво да съжалявам.“ – казва той в края на романа.

Затова онова, което днес наблюдаваме и очакваме – ислямизацията на света, бих добавила и бумът на религиозните течения, е резултат от бездуховното съществуване на човека.

По-страшното е, че религиите се превръщат в политика на тихо подчинение и управление на хората, възползвайки се от безизходицата, в която са.

Това е роман, който трябва да се чете сериозно.

Той звучи като будилник, който ни накара да осъзнаем същността на случващото се в днешния свят.

„Подчинение“ тук