Начало / Читатели / „Подчинение“ от Мишел Уелбек (ревю)

„Подчинение“ от Мишел Уелбек (ревю)

„…всъщност сърцето ми е закоравяло и изпепелено, за нищо не ставам.“

Жорис-Карл Юисманс

 ––––-

„Ако ислямът не е политика, той не е нищо.“

Аятолах Хомейни

Любина ЙОРДАНОВА

Социална антиутопия, политически фикшън – така определят новия роман на Мишел Уелбек, станал заслужено сензация.

Онова, което ми направи силно впечатление е не, че една религия като исляма завладява Западна Европа, а състоянието, в което се намира съвременният цивилизован човек.

Смятам, че това е най-важното ударение в книгата.

Не политическите, социални, религиозни и исторически промени, които настъпват през 2022 г. във Франция, а разрухата на индивида като духовно същество, което, поради крайния материализъм, функционира само на физическо ниво, напълно лишено от смисъл.

Начинът, по който Уелбек изгражда образа на Франсоа, разрушавайки го в процеса на повествованието, е напълно отчайващ и безнадежден. Паралелно с това същият този герой, университетски преподавател, непрекъснато се връща към любимия си автор Жорис-Карл Юисманс, върху който написва и дисертация си.

Франсоа смята Юисманс за сродна душа и добър приятел, от когото го разделя повече от век време.

И двамата са интелектуалци, и двамата живеят във времена на небивал индустриален и технологичен подем, и двамата са прилежно отдадени на храната, алкохола, цигарите и секса. В края на дните си Юисманс, незадоволен от битието си, решава да приеме католицизма, надявайки се на нещо по-добро.

Франсоа отхвърля сценария за самоубийство и решава да приема исляма, за да се възползва от всичко онова, което новата религия му дава като облаги. За него това е различен път, по който да поеме, подчинявайки се, за да продължи лишеното си от смисъл съществуване, в което вече нищо няма значение.

„Нямаше да има за какво да съжалявам.“ – казва той в края на романа.

Затова онова, което днес наблюдаваме и очакваме – ислямизацията на света, бих добавила и бумът на религиозните течения, е резултат от бездуховното съществуване на човека.

По-страшното е, че религиите се превръщат в политика на тихо подчинение и управление на хората, възползвайки се от безизходицата, в която са.

Това е роман, който трябва да се чете сериозно.

Той звучи като будилник, който ни накара да осъзнаем същността на случващото се в днешния свят.

„Подчинение“  тук

Прочетете още

images-1

Петя Дубарова: „Дотука спира моята следа, а имах толкоз много да ви кажа.“

На днешния 25 април през 1962 година в Бургас е родена Петя Дубарова. Да си …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...