Лира Литературно-рекламна Агенция
Поетът Ивайло Балабанов е роден на 28 август 1945 г. в село Хухла. Завършва гимназия в Ивайловград. Работи по изграждането на МК „Кремиковци“ и язовир „Ивайловград“. Сред значимите му творби са поемите „Сила“ и „Мост“, както и стихотворенията „България“, „Допиване на последната чаша“, „Тежък хляб“, „Ивайловградски въпрос“, „Сутрешна закуска“ и „Принос към европейската история“. Член е на Съюза на българските писатели.
„Иска ми се да живеем в една по-духовна и по-човешка България. За съжаление, не е така, народът се измори, ние живеем с идеала за търпимата мизерия, ако имаме вино, нямаме сол. 90 процента от българите живеят с това – да имат за хляб и вино. И как ще мръдне българинът в духовността си с тези „кучешки идеали“? Имах един куплет: „Българийо, къде са ти юнаците… от българите кой ще те спаси…“ Жестоко е, но за съжаление е вярно. А за Свиленград…. Аз почти десет години го гледам от терасата, но от децата и от мои гости разбирам, че градът е променен, по-красив и по-европейски.
За чалгакултурата ми е трудно да говоря, просто не мога да се вмъкна в „кожата“ на тези, които я харесват, не ги разбирам, аз имам друга душевност. И мисля, че всичко се свежда пак до духовността. Духовно извисен човек никога няма да хареса „Биг брадър“ и разни халтури, с които, за съжаление, ни заливат и телевизията, и пресата.
Не от хубаво бягат младите, не. Но пък някои се и завръщат. Може пък и те като мен да са си казали: „България – това съм аз“. Надявам се да е така.
И дано внуците ми живеят в една по-добра България, която е едно красиво съществително, което трябва да обичаме и пазим.“
Изказването му е част от интервю за stmost.info
Фото: literaturensviat.com
„Стихове“ от Ивайло Балабанов тук
