Лира Литературно-рекламна Агенция
До 9 юли, когато ще отбележим 165-годишнината от рождението на Иван Вазов, ще бъде завършено обновяването на фасадата на Къща музей „Иван Вазов“ в София.
Сградата е построена през далечната 1895 г. върху наследствено място и с голям заем от 30 000 златни лева. В нея писателят живее най-дълго време, до смъртта си през 1921 година. Още приживе обаче най-естествено Вазовата къща се превръща в средоточие на обществена енергия, в културно средище – скъп и чест гост тук е проф. Иван Шишманов, един от инициаторите за превръщането й в музей, припомня БГНЕС. Пет години след смъртта на поета, на 28 ноември 1926 година, тя отваря врати като първия български литературен музей. В продължение на 20 години негов уредник е Елин Пелин.
За последен път фасадата на музея е обновявана в началото на 90-те години по проекта „Красива България“. Красимира Вълова и ръководената от нея агенция „ЮПИ-БГ“, осигурява средствата за ремонта, построяването на скелето, и уникалната защитна мрежа със снимка и стихове на Иван Вазов. Всекидневни конкретни усилия за успеха и прецизното изпълнение на обновлението полагат и служителите от „Реставрация“ ЕАД към МК инж. Лиляна Петрова, инж. Божидар Дончев и инж. Ангел Митев.
Къщата на националния ни писател Иван Вазов винаги е била своеобразно поклонническо място. В спомените си писателят Стилиян Чилингиров разказва, че след 1916 г. сред учениците, които посещавали за първи път столицата, било мода да позвънят на вратата на Вазовия дом и да зърнат, макар и за миг, отблизо или отдалеч, своя любим поет. Иван Вазов още приживе се превръща в обществен мит, духовна институция, паметник на високата словесност, съизмерим единствено с могъщото, средищно и неотместимо присъствие на Балкана в географския пейзаж на България.
„Музеят на националния ни класик е съдбовно място, защото пази и паметта за огромната народна енергия. Тук се спира шествието на запасните и действащи офицери, понесло огромната скръб от подписването на Ньойския договор, за да намери утеха в думите на своя национален поет. Тук през 1920 г. в продължение на четири часа под балкона на Вазов преминава всенародна манифестация, за да го поздрави за юбилея му, и в безброя на това изумително множеството са и престарелите опълченци от шипченските боеве, завинаги запомнени в могъщото слово на поета. Тъкмо тази скромна, но достолепна къща в сърцето на българската столица показва, че сме истински европейци. Съхранили сме през всички исторически и идеологически превратности дома на голямото и същностно национално Слово, дома на Вазов, първосъздателя на националния ни космос. Благодарна съм на всички щедри и добронамерени усилия, които ще превърнат музея в сияйно място и отвън“, казва главният уредник на музея, известната ни поетеса и писателка Мирела Иванова.
Честването на 165-годишнината от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов в национален мащаб започна още през февруари т.г. с впечатляващата изложба „Обичаният Вазов“ в Галерия „Средец“ на Министерството на културата.
