Лира Литературно-рекламна Агенция
„Да убиеш присмехулник” на Харпър Лий превъзпитава закоравели престъпници
В щата Тексас, САЩ, част от нарушители на закона не влизат в затвора, а посещават курсове за четене на класическа литература. От 597 осъдени, посещавали литературните семинари между 1997 и 2008 г., само 36 са се провинили отново и са били изпратени в затвора.
Идеята е на Робърт Уокслър, професор по английски език в университета в Масачузетс, който успял да убеди свой приятел съдия да приложи литературната си програма върху 8 осъдени. В Обединеното кралства умуват дали тези мерки ще могат за заработят и при тях, съобщава местната преса.
Тексас е известен с високата си престъпност, както и с големия брой на изпратените зад решетките престъпници, като смъртното наказание продължава да се изпълнява. Затова е изненадващо, че именно там затворническите властти са прегърнали тази нестандартна алтернатива .
Мичъл Рауз, осъден за разпространение на наркотици и наказан с шестседмично четене на книги, споделя: „Начинът ми на мислене за смисъла на живота се промени и аз вярвам вече в моя потенциал”. Той е един от хилядите престъпници, които изтърпяват алтернативата на лишаването от свобода – рехабилитационната програма „Промени живота си с четене”. Тя се прилага вече и в Аризона, Ню Йорк и др.
Когато нарушителите на реда в рамките на една година имат повторни престъпления – като въоръжен грабеж, нападения и търговия с наркотици, те се наказват и с обсъждане и анализиране на литературната класика. „Да убиеш присмехулник” на Харпър Лий, „За мишките и хората” на Джон Стайнбек , „Старецът и морето” на Ърнест Хемингуей са творбите, които задължително се използват за терапия. Древногръцките философи Сократ и Платон също се използват като средство за превъзпитание. Според американските експерти основателят на английския позитивизъм Джон Стюърт Мил и знаменитият му труд „За свободата” са абсолютно задължителни за престъпниците . Принципът на Мил – че всеки отделен човек има правото да прави каквото иска, ако неговите действия не вредят на други, е основополагащ в тази високохуманна инициатива на американското правосъдие.
Лекциите обикновено се водят от известни хонорувани университетски преподаватели. Групите са от по 30 осъдени на четене, а на литературните дискусии присъстват съдия и полицейски офицер. Всички в тази общност се държат като равни и са длъжни да участват в беседите. В Обединеното кралство активно се обсъжда да се въведат и при тях т.нар. „интелигентни присъди”.
